пред сестрите и лекарите, отмъква момчето. - Тя млъкна, после изломоти: -Както и да е,
заслужава си го.
- Какво беше това за момчето? - строго я попита майка ..
- Нищо.
- Да нямаш нещо с някое от тукашните момчета, Тори?
- Не, мамо, нямам нищо с никого.
- Не ми говори с такъв тон. И си издухай носа. Едва разбирам какво ми бръщолевиш през
цивренето си. - Мълчание. - Ще те попитам само още веднъж. Какво каза за онова момче?
- Ами, просто. - Тори си пое въздух толкова шумно, че и аз я чух. -Харесвам едно от
момчетата и Клоуи го знае, но започна да го преследва, за да ме изложи.
Да го преследвам?
- Кое е момчето? - Майка . говореше толкова тихо, че трябваше да напрегна уши.
- О, мамо, няма значение! Просто.
- Не ми възклицавай толкова. Мисля, че имам право да. - Гласът . стана още по-тих. -
Не ми казвай, че е Саймън, Тори. Да не си посмяла да ми кажеш, че е Саймън. Предупредих
те да стоиш далеч от това момче.
- Защо? Той е добре. Дори не взема лекарства. Харесвам го и. Ох! Мамо! Какво правиш?
- Привличам вниманието ти. Предупредих те да стоиш настрана от него и очаквам да ми
се подчиниш. Вече си имаш приятел. Доколкото си спомням, не само един. Много добри
момчета, които само чакат да излезеш от тук.
- Да, сякаш това ще стане скоро.
- Ще стане тогава, когато ти направиш така, че да стане. Имаш ли представа колко е
неудобно за член на борда да има дъщеря, която са изпратили на това място? Е, тогава нека
ти кажа, госпожице Виктория, че е нищо в сравнение с факта, че изминаха близо два месеца, а тя
все още е тук.
- Вече ми го каза. Непрекъснато ми го повтаряш.
- Не достатъчно, иначе щеше да направиш нещо. Щеше да се опиташ да подобриш
състоянието си.
- Опитвам се - Тори повиши глас в знак на безсилие.
- Баща ти е виновен, той те разглези така. Нищо не си постигала сама в живота си. Не
знаеш какво е да желаеш нещо.
- Мамо, старая се.
- Не знаеш какво е да се стараеш. - Язвителността в майчинския . тон ме накара да
настръхна цялата. - Ти си разглезена и мързелива, егоистка си и не те интересува колко ме
нараняваш. Караш ме да се чувствам отвратително и като майка, и като професионалист.
Тори отвърна с хлипане, което се изтръгна от дъното на душата ..
Обгърнах коленете си с ръце и се свих още повече на мястото си.
- Не се тревожи за Клоуи Сондърс - сега гласът на майка . излизаше като съскане от
устата .. - Няма да излезе толкова скоро, колкото се надява. Тревожи се
за Виктория Енрайт и за мен. Направи така, че да се гордея с теб, Тори. Само за това те моля.
- Ще се о. - тя млъкна. - Ще го направя.
- Не обръщай внимание на Клоуи Сондърс, нито на Саймън Бей. Те не те заслужават.
- Но Саймън.
- Чу ли какво казах? Не искам да те виждам с това момче. Той носи беди -той и брат му.
Ако чуя, че се виждате насаме - край. Ще го преместя на мига.
Житейски опит. Колкото и да го възхвалявах, каквито и тържествени обещания да давах да
разширя хоризонтите си на познание, аз все още бях ограничена в рамките на собствения си
жизнен опит.
Как бих могла да разбера преживяване, което е изцяло извън мен? Можех да го видя, да го
почувствам, да си представя какво би станало, ако се бе случило с мен -все едно, че го
гледам на киноекрана и възкликвам: „Слава богу, че не се случва с мен!".
Като чух майката на Тори, аз дадох тържествено обещание да не споря с леля Лорън. Имах
късмет, че за мен се грижеше „родител", чиято единствена грешка беше, че твърде много го е
грижа за мен. Дори когато се разочароваше в мен, леля ми пак беше на моя страна. Да ме
обвини, че я карам да се чувства неудобно? Никога не би . хрумнало.
Да ме нарече мързелива, задето не полагам достатъчно усилия? Да ме заплаши, че ще
изгони момчето, което харесвам?
Потръпнах.
Тори наистина се стараеше да се оправи. Рей я бе нарекла „Кралица на лекарствата". Сега
разбирам защо. Мъчех се да си представя колко е труден животът за Тори, но дори моето
въображение не бе достатъчно развинтено, за да отиде толкова далеч.
Как може родител да укорява детето си, че не е преодоляло психическото си страдание ?
Все едно насила да караш студент да се яви на нежелан изпит. Все едно да се караш на
човек, който страда от разстройство в паметта, задето не е взел научна степен. Каквото и да
беше „състоянието" на Тори, то бе също като това да страдаш от шизофрения - грешката не
беше нейна, болестта бе изцяло извън нейната власт.