Следобед Тори не влезе в час и това не ни учуди. Правилото, че не бива да се крием в
стаите си очевидно не се отнасяше за нея, вероятно заради състоянието ., а може би и
поради поста, който заемаше майка .. В междучасието се промъкнах горе, за да я видя. Тя
беше в спалнята си, а хлипането . се чуваше из целия коридор. Стоях в коридора, слушах плача
и се чудех какво да сторя.
Ако това се случваше в някой филм, щях да вляза вътре, да я утеша и дори можехме да се
сприятелим. Гледала съм много такива филми. Но ще повторя - не бе същото като да го
изпиташ в реалния живот, не можех истински да преценя нещата отвън, пред вратата ..
Тори ме мразеше.
Мисълта за това дълбоко ме нараняваше. Никой не ме беше мразил досега. Бях такова
дете, че ако някой попиташе за мен, хората щяха да кажат: „Клоуи ли?
Мислим, че е готина!". Нито ме обичаха, нито ме мразеха.
С какво бях заслужила омразата на Тори бе друг въпрос. Тя си мислеше, че бях нахълтала
в дома и бях заела нейното място. Бях станала „добрата пациентка", каквато тя отчаяно искаше
да бъде.
Ако сега влезех в стаята ., тя щеше да види съчувствието, изписано на лицето ми. Щеше
да види в мое лице победителката, дошла да позлорадства на неин гръб, и щеше още повече
да ме намрази. Така че я оставих да плаче сама в стаята си.
Когато следобедното междучасие свърши, госпожа Талбът обяви края на часовете за деня.
Щяхме да излезем на едно от редките си пътувания във външния свят. Нямаше да ходим кой
знае къде - само до близкия общински басейн, който се намираше на следващата пряка.
Страхотна идея. Ала нямах бански костюм.
Госпожа Талбът предложи да се обади на леля Лорън, но аз не исках да досаждам на леля
ми за такова нещо, особено след като предишния ден си бе изпатила заради лошото ми оведение.
Не бях единствената, която остана в дома. Дерек бе на беседа с д-р Джил в кабинета .. Не
беше честно и аз го споменах пред Саймън, но той ми обясни, че на Дерек не му е разрешено
да излиза на разходка. Мисля, че в това имаше логика, като знаем за какво е въдворен на това
място. В деня, в който пристигнах, останалите обядваха, а на него сигурно не му бяха
разрешили да надниква от стаята си навън, докато не се настаня.
След като всички излязоха, възползвах се от отсъствието на сестрите и се качих в стаята
си да слушам музика. Бяха изминали само няколко минути, когато ми се стори, че някой
чука на вратата. Извадих слушалката от едното си ухо. Още едно почукване. Бях напълно
сигурна, че призраците не могат да чукат, така че поканих който е да влезе .
Вратата широко се отвори. На прага стоеше Тори с вид, който. не бе характерен за нея.
Тъмната . коса беше на клечки, сякаш я бе разчесвала с пръсти. Блузата . беше измачкана, а
отзад се бе измъкнала от джинсите.
Седнах в леглото.
- Мислех, че си на плуване.
- Получавам крампи. Стига ли ти това обяснение?
Думите . излизаха отсечено, чувстваха се нотки от обичайната грубост, но някак
неохотно.
- Както и да е. Не съм дошла да ти искам гримовете. Не че имаш такива. Дойдох да ти
кажа, че можеш да вземеш Саймън. Реших. - отмести поглед от мен. - Не ме интересува.
Всъщност не е мой тип. Той е твърде. млад. - Изкриви устни. - Не е зрял. Както и да е.
Вземи го. Целият е твой.
Съблазнявах се да . отвърна с: „Божичко, благодаря!", но забелязах, че го изживява много
болезнено. Саймън грешеше. Тори наистина го харесваше.
- Както и да е. - тя се прокашля - дойдох да сключим примирие.
- Примирие ли?
Тори направи нетърпелив жест с ръка, влезе в стаята и затвори вратата след себе си.
- Край на глупавата вражда помежду ни. Ти не си достойна за моята. -отдръпна се
бавно, раменете . увиснаха. - Край на кавгите. Искаш Саймън? Вземи го. Мислиш, че
виждаш духове? Проблемът си е твой. От теб искам само да кажеш на д-р Джил, че съм ти се
извинила, задето разказах на всички, че виждаш призраци още през първия ден. Щяха да ме
пуснат в понеделник, но при това положение няма да изляза. Заради теб.
- Но аз не.
- Това не е край за мен. - В думите . прозвуча нещо от предишната Тори. -Ще кажеш на
д-р Джил, че съм ти се извинила и че може би си преувеличила случилото се. Аз съм
мислела, че да виждаш духове е страхотно, а ти си го приела по различен начин и че оттогава
насам съм била много мила с теб.
- Колкото до това, че ми „даваш" Саймън. аз не.
- Това е първата част от споразумението ни. Коя е втората ли? Ще ти покажа нещо, което