искаш да видиш.
- Какво?
- В онова. - тя махна с ръка - мръсно тясно помещение. Слязох да видя кога най-после
ще изперете джинсите ми и чух как двете с Рей търсите нещо.
Загледах безизразно.
- Не знам какво.
- О, остави това. Нека отгатна. Брейди е казал на Рей, че там има нещо, нали?
Нямах представа за какво говори, но кимнах с глава.
- Това е кутия за бижута, натъпкана с вехтории - устните се изкривиха в израз на
отвращение. - Брейди ми показа. Мислеше, че може би ще ме заинтригува. Нещо като
антики, каза ми той. Отвратително. - Тя потръпна. - Когато не възкликнах: „Леле, колко
сладко, колко романтично! Толкова харесвам разкапващи се огърлици и мръсни мазета", той
сигурно е казал на Рей. Ако искаш, ще ти ги покажа.
- Да, предполагам. Може би довечера.
- Нима си мислиш, че ще рискувам да попадна в нови неприятности? Ще ти ги покажа
сега, за да имам време да взема душ след това. И не си мисли, че сама ще ги намериш, защото
няма да стане.
Колебаех се.
Тя сви устни.
- Добре. Значи не искаш да ми помогнеш? Прекрасно.
Отправи се към вратата.
Провесих крака от леглото.
- Почакай. Идвам.
27
Качих се на стълбата, бутнах вратата и надникнах вътре - беше тъмно като в рог .
Отдръпнах се и погледнах надолу към Тори.
- Рей имаше електрическо фенерче. Трябва да го вземем.
Нервна въздишка.
- Къде е то?
- Не знам. Мислех, че ти.
- Защо трябва да знам къде си държат електрическите фенерчета? Да не мислиш, че
обикалям по нощите? Че чета мръснишки книги под завивките? Просто отиди.
- тя млъкна, устните . се изкривиха в насмешлива усмивка. - О, правилно. Страх те е от тъмното,
нали така?
- Кой ти каза.
Тя ме хвана за крака.
- Слизай, момиченце. Аз ще водя. и ще пропъждам всеки гаден призрак.
- Не, видях го. Само ми дай секунда, за да свикнат очите ми.
Къде остана Рей с нейните кибритени клечки, точно когато имам нужда от тях? Задръж.
Кибритени клечки. Беше ги захвърлила някъде тук. Опипах наоколо, но те се бяха слели с
покрития с тъмна пръст под.
- Ало? - каза Тори. - Да не си се вцепенила от страх? Мърдай, или се отстрани от пътя ми.
Тръгнах напред.
- Главата наляво - изкомандва Тори, която пълзеше след мен. – На половината път до
стената е.
Бяхме изминали пет-шест метра, когато тя отново се обади:
- Завий надясно. Виждаш ли колоната?
Примижах с очи и успях да различа подпорната греда.
- Намира се точно зад нея.
Изпълзях до колоната и заопипвах в основата ..
- Зад, не до. Не можеш ли да я намериш? Хайде, дай на мен.
Тя се протегна, хвана ме за дясната ръка,дръпна ме и аз изгубих равновесие.
- Хей! - викнах. - Това.
- Заболя ли те? - Тя заби пръсти в ръката ми. Опитах се да се извия назад, но тя ме удари с
коляно в корема и аз се свих на две. - Знаеш ли какви беди ми довлече, Клоуи? Пристигаш,
правиш така, че да преместят Лиз, открадваш ми Саймън, унищожаваш шансовете ми да
изляза от тук. Е, самата ти се каниш да излезеш. Еднопосочен билет за умопобърканата. Да
видим сега колко се боиш от тъмнината.
В ръката . зърнах назъбен правоъгълник. Счупена тухла? Замахна. Отзад в главата ми
болката избухна като бомба и аз се килнах напред, в устата си усетих вкус на мръсотия,
после всичко стана черно.
На няколко пъти идвах на себе си, но бях замаяна, някаква част дълбоко в мен изкрещя:
„Трябва да станеш!", а после зашеметената и объркана половинка от съзнанието ми
смотолеви: „Отново тези хапчета" и аз отново потънах в несвяст.
Накрая си спомних, че не пия хапчетата и се събудих. От ускорено дишане. Лежах в
мръсотията, в главата ми всичко бе съвсем объркано, сърцето ми препускаше, аз се мъчех да
извикам: „Кой е тук?", ала устните ми така и не помръдваха.
Лудо се разтърсих, ала не можех да стана, не можех да си помръдна ръцете, едва си
поемах дъх. И докато се мъчех да напълня дробовете си с кислород, осъзнах откъде идва
учестеното дишане. От самата мен.
Насилих се да остана неподвижна, да се успокоя. Усетих нещо здраво закрепено върху
страните ми, при движение дърпаше кожата ми. Лента. Бяха залепили устата ми с лента.
Ръцете ми бяха завързани отзад на гърба, а краката ми. примижах в тъмнината, като се
мъчех да зърна краката си, но вратата беше затворена, вътре нямаше светлина и аз не виждах
нищо. Когато раздвижих краката си, усетих, че нещо ги придържа около глезените. Бяха
завързани.