Откачената кучка!
До този миг не ми беше хрумвало да нарека някого така, но никоя друга дума не би
прилегнала на Тори в този миг.
Тя не само ме бе подмамила в мазето и ме бе ударила. Беше ме завързала и ми бе запушила
устата.
Беше луда. Просто луда.
Е, нали затова са я докарали на това място? Психично разстроена. Прочети етикета,
Клоуи. Ти си идиотката, която забрави за диагнозата ..
Сега бях затворена в мазето, устата ми бе запушена, краката и ръцете ми бяха завързани, а
аз лежах и чаках някой да ме открие.
Дали ще те намерят?
Разбира се. Няма да ме оставят да изгния тук, я!
Вероятно си била в безсъзнание от часове. Може да са престанали да те търсят. Може
би са помислили, че си избягала.
Няма значение. Щом Тори се наиграе - и се наслади на отмъщението си, - ще намери
начин да уведоми някого къде съм.
Дали ще го направи? Не забравяй, че е луда. Иска само да се отърве от теб. Може и да
реши, че ще е най-добре никога да не те открият. Няколко дни без вода. Престани.
Ще помислят, че някой е влязъл с взлом. Завързал е горкичката Клоуи и я е оставил в
ниското мазе. От това става интересна история. Последната история на Клоуи.
Но това е смешно. Ще ме намерят. Накрая. Но аз нямаше да си лежа и да чакам спасение отвън.
Обърнах се по гръб и се помъчих да седна, като се подпирах с ръце. Не успях и се
търкулнах на една страна, гърчех се и се извивах като червей, докато накрая се вдигнах на
колене.
Готово. Най-после успях да се преместя с няколко сантиметра напред. Ако стигна до
другия край на помещението, ще хлопам на вратата и все ще привлека нечие внимание.
Ще стане бавно, но.
- Клоуи?
Мъжки глас. Д-р Давидоф? Помъчих се да отговоря, но от устата ми излезе само глух звук.
- .името ти. Клоуи.
Гласът се чу по-отблизо и аз го разпознах, космите по ръцете ми настръхнаха. Духът от
мазето.
Стреснах се и се огледах, макар добре да знаех, че няма да видя нищо в тъмнината.
В непрогледната тъмнина.
- .отпусни се. идвам за теб.
Преместих се малко по-напред и забих нос в някакъв стълб. От очите ми изскочиха звезди
и аз заплаках. Наведох глава, потреперих, блъснах глава в стълба и се катурнах на една
страна.
Ставай.
Има ли смисъл? Едва се движа. Не виждам накъде отивам. Толкова е тъмно.
Вдигнах глава, но пак не видях нищо. Наоколо ми можеше да е пълно с призраци,
навсякъде.
О, престани вече! Те са само духове. Не могат да ти сторят нищо. Не могат „да дойдат за теб".
- .призови ги. длъжна си.
Затворих очи и се съсредоточих върху дишането си. Не долавях друг шум освен дъха си, не
чувах и гласа.
- .да ти помогна. слушай. тази къща.
Макар да бях ужасена, в мига, в който чух израза „тази къща", изречен толкова настоятелно, се
заслушах.
- .добре. отпусни се. съсредоточи се.
Борех се да разкъсам оковите си и да се изправя.
- Не, отпусни се. идвам за теб. използвай времето. установи контакт. аз не мога.
трябва да вземеш. тяхната история. наложително.
Напрегнах се да чуя още нещо, да разбера.
Да се отпусна и да се съсредоточа ли? Това ми бе предложила и Рей. Когато бяхме само
двете, се получи, поне за малко, колкото да го зърна за миг.
Затворих очи.
- .добре. отпусни се. призови.
Стиснах очи и си представих, че установявам контакт с него. Нарисувах образа му в
съзнанието си. Мислено измъквах духа от мрака. Напрегнах се, докато слепоочията ми
запулсираха.
- .дете. не така.
Гласът му стана по-силен. Стиснах ръце в юмруци и пожелах да премина през бариерата,
да контактувам с мъртвите.
- Не! - каза духът. - Недей.!
Сърцето ми подскочи, аз отворих очи и се взрях в непрогледния мрак.
„Тук ли си?" Най-напред измислих думите, после се опитах да ги изрека, но изпод лентата
на устата ми излезе нещо като „Хъхм".
Изминаха две минути в пълна тишина. Дотук с измъкването на духа. Трябваше да го
запокитя още по-далеч, там, откъдето нямаше да го чувам.
Паузата ми даде възможност да се успокоя. Сърцето ми престана да препуска и дори
мракът не изглеждаше вече толкова страшен. Стори ми се, че бих могла да отида до вратата и да
захлопам по нея.
А накъде се намира вратата?
Само трябваше да разбера.
Отправих се към лъча светлина, който вероятно се процеждаше през вратата. Земята се
разтресе и аз се килнах напред.
Когато се стегнах, връзките около ръцете ми се разхлабиха. Размърдах ръце и раздалечих
китките си една от друга. Тори бе завързала възела не както трябва и въжето се изхлузи.