„Богаташчета", рекох си аз. Същото щеше да каже и Рей.
Освободих ръцете си. Протегнах се да достигна краката си и отново се разтресох, този път
още по-силно, трябваше да се подпра, за да не падна.
Земетресение ли имаше?
С моя късмет, нищо чудно. Почаках да отмине, после се заех да развързвам въжето около
глезените си. То бе извито и завързано на няколко места, сякаш по него имаше стари възли.
Да открия възела, който ми трябваше в този мрак беше.
Някакво хрущене прекъсна мислите ми. Сякаш някой стъпваше върху мръсния под. Но
нали призраците се движат безшумно? Заслушах се. Той долетя отново -променящ се,
пращящ звук, сякаш някой пуска дребни камъчета на пода.
Преглътнах и продължих да се занимавам с възела.
Ами ако тук има някой жив човек? Някой, който би могъл да ме нарани?
Зад мен се чу дращене. Скочих и се дръпнах на една страна. Лентата на устата заглуши
писъка ми, а сърцето ми препускаше като полудяло и биеше толкова силно, че можех да го чуя.
Бум-бум-бум.
Това не е моят пулс.
Звукът идваше откъм лявата ми страна и бе твърде тих - не бяха стъпки. Сякаш нечии ръце
се удряха в мръсния под. Сякаш някой пълзеше към мен.
- Престани вече!
Само си го помислих, но чух как думите се откъсват от възпаленото ми гърло и излизат
навън, заглушени от лентата. Бумтенето спря. Появи се друг звук - гърлен, като ръмжене.
Господи, това не е човек, а нещо друго, някакво животно.
Плъх. Вчера двете с Рей видяхме мъртъв плъх.
Плъх ли? Който ръмжи? Който стъпва толкова шумно, че се чува из цялото помещение?
Да остана неподвижна. Ако не се движа, няма да може да ме открие.
Това се отнасяше за акулите! Идиотка! Акулите и динозаврите няма да те открият, ако
не се движиш. Това тук не ти е „Джурасик парк"!
В гърлото ми назряваше истеричен смях. Преглътнах го и превърнах звука в хленч.
Бумтенето се чу по-силно, по-отблизо, сега изпъкваше на фона на друг звук. Цъкане.
„Цък-цък-цък-цък."
Това пък какво е?
Искаш ли да останеш и да разбереш?
Пресегнах се към устата си, ала не успях да хвана лентата и се отказах. Продължих да се
занимавам с въжето, пристегнато около глезените ми - толкова силно търках пръстите си в
него, че то продра кожата ми. Опипвах всеки възел, за да го развържа и, като не можех да
намеря свободния му край, продължавах, докато.
Ето го. Свободният край на възела.
Поработих върху него, опъвах натам, дърпах отсам в стремежа си да го развържа.
Съсредоточих се изцяло върху него и не чувах никакви шумове.
Тъкмо се мъчех да провра пръсти под едната част на възела, когато нещо издрънча точно
до мен. Шумолене, после едно „цък-цък".
Тежка миризма на плесен изпълни ноздрите ми. Върху голата си ръка усетих допира на
леденостудени пръсти.
Нещо от мен просто. излетя. По крака ми се стече тънка струйка влага, но аз едва я
усетих. Седях замръзнала на място и до такава степен стисках зъби, като се стараех да не
шавам, че чак челюстта ме заболя.
Проследих бумкащото, шумолящото, цъкащото същество, докато ме заобикаляше. Появи се
и друг звук. Тихо и продължително скимтене. Моят собствен хленч. Опитах се да го спра, ала
не можех, успях само да се сгуша на мястото си, а обзелият ме ужас бе толкова голям, че
главата ми се изпразни до дъно.
То отново ме докосна. Дълги, сухи, студени, подобни на пръсти неща ме гъделичкаха зад
врата. От неописуемия звук, подобен на шляпане, пукане, шумолене, косата ми се изправи.
Той се повтаряше и повтаряше, докато накрая се превърна в една-единствена дума. Ужасна,
изкривена дума, непроизносима от човешко същество, дума, повтаряна до безкрай.
- Помощ. Помощ. Помощ.
Хвърлих се напред, далеч от това нещо. Глезените ми бяха все още завързани и аз се
строполих по лице на пода, после се надигнах и на четири крака се втурнах към далечната
врата с най-голямата бързина, на която бях способна.
От другата ми страна се чуваше съскане, тропане, цъкане.
Още едно нещо.
О, Господи, къде са те? Колко са на брой?
Няма значение . Продължавай!
Влачех се и най-после стигнах до вратата. Пръстите ми докоснаха дъсчената повърхност.
Бутнах я. Тя не помръдна.
Беше заключена.
Задумках с юмруци, крещях, удрях, виках за помощ.
Около голия ми глезен се увиха студени пръсти.
28
Ръката ми повлече нещо на пода. Кибрита.
Грабнах го и дръпнах да го отворя. Измъкнах една клечка, обърнах кибрита наопаки и