затърсих къде да драсна, за да я запаля. Ето.
- Помощ. Помогни ми.
Дръпнах се назад и размърдах краката си, за да се освободя от въжето, и клечката падна.
Спрях и с ръка опипах мръсотията около мен, за да я намеря.
Извади друга!
Извадих. Отново намерих мястото, където трябваше да я драсна, за да я запаля. Стиснах
клечката между пръстите си и. разбрах, че нямам представа как става това. И откъде да имам?
В лагера само възпитателите ни палеха огъня. Никога не бях палила цигара. Не
споделях лудостта на другите момичета по свещите.
Сигурно ти се е налагало да го правиш и друг път.
Вероятно, но не си спомням.
Голяма работа! Нали си виждала как го правят във филмите? Не ще да е толкова
трудно!
Отново стиснах клечката, драснах я. и тя се счупи. Извадих друга. Дали щяха да са
достатъчно? Не бяха много - беше същият кибрит, който Рей бе използвала първия ден,
когато я бях хванала да пали кибритени клечки.
Този път държах клечката по-долу, близо до главичката. Драснах я. Нищо. Драснах още
веднъж и главичката . се възпламени, като опари пръстите ми, но аз не я пуснах. Пламъкът
беше ярък, но не осветяваше голямо пространство наоколо. Виждах ръката си, ала зад нея
цареше непрогледен мрак.
Не, от дясната ми страна имаше нещо, което се движеше върху мръсния под. Различавах
само тъмния силует, който се влачеше към мен. Нещо голямо и продълговато. Приличаше на
ръка, изцапана, дланта бе почти бяла, а дългите . пръсти светеха на фона на мръсния под.
Ръцете се протегнаха напред, забиха нокти в мръсотията и издърпаха тялото. Зърнах
дрехите - бяха парцаливи. В ноздрите ми нахлу миризма на мръсно и влажно.
Вдигнах запалената клечка по-високо. Нещото повдигна глава. В мен се вторачи гол
череп, по който висяха ивици почерняла плът, а от тях се спускаше сплъстена коса. Очните
кухини се обърнаха към мен. Челюстите се отвориха, зъбите защракаха при всеки опит да
изпусне онзи единствен ужасен гърлен стон:
- Помощ. Помогни ми.
Толкова силно се напънах да изкрещя през запушената си с тиксова лента уста, че главата
ми щеше да се пръсне. Всичко, съдържащо се в пикочния ми мехур, потече навън. Изпуснах
кибритената клечка. Тя изпращя на пода и угасна, но не преди да зърна костеливата ръка,
протегнала се за крака ми, и още един труп, който се плъзна по земята и застана до първия.
Аз седях и не мърдах, свила се от ужас, а виковете ми се чуваха не по-силно от дращене.
После ръката се уви около крака ми, в плътта ми се впиха студени кости и дрипите от
разпокъсаните дрехи докоснаха голата ми кожа. Не го виждах, но можех да си го представя и
тази картина бе достатъчна, за да спре писъците в гърлото ми и да ме тласне обратно към
живота.
Рязко се отдръпнах и се освободих, като силно заритах и се разтресох и щом стъпалото ми
се докосна до скелета, долових скърцащ звук. Когато се отдръпнах, чух, че някой ме вика по
име, казва ми да престана.
Опитах се да отлепя лентата от устата си, ала треперещите ми пръсти пак не успяха да я
подхванат от края. Отказах се и запълзях колкото е възможно по-бързо, докато бумтенето,
цъкането и гневното съскане останаха далеч зад мен.
- Клоуи! Престани! - Тъмна сянка се надвеси над мен, осветена от мъждива светлина. -
Тук е.
Сритах го с всичка сила. Последва охкане от болка и ругатня.
- Клоуи!
Нечии пръсти се обвиха около ръката ми. Замахнах. Една ръка сграбчи моята, дръпна ме и аз
изгубих равновесие.
- Клоуи, това съм аз, Дерек.
Не помня какво направих в следващия миг. Може и да съм припаднала в ръцете му, но ако
бе станало така, не исках да си го припомням по този начин. Но си спомням, че някой
отлепи лентата от устата ми, после чух онова ужасно „бум-бум" и шум от боричкане.
- Им-м-ма.
- Мъртъвци, знам. Сигурно са били погребани тук. И ти случайно си ги вдигнала.
- В-вд-дигнала.
Бумтенето се чу отново и аз ги видях - в мислите си - да влачат кльощавите си тела по
пода. Чувах шумоленето от дрехите и сухата им плът. Тракането и дрънченето на костите им.
Духовете им, уловени вътре в техните трупове.
- Клоуи, съсредоточи се!
Дерек хвана ръцете ми над лактите, за да не мърдам и ме придърпа близо до себе си, така
че, докато ми говореше, аз виждах блясъка на белите му зъби. Иззад него проникваше
слабата светлина, която бях зърнала преди малко. Вратата бе отворена и през нея влизаше
само толкова светлина, колкото да различавам силуетите.