- Няма да те наранят. Не са като кръвожадните зомбита във филмите, ясно? Това са само
два трупа, чиито духове са се върнали отново в тях.
Само два трупа ли? Чиито духове са се върнали в тях? И аз съм изпратила хората -
духовете - обратно в телата им? Попитах се какво ли ще да е да се напъхаш в разложеното си
тяло и да не можеш да излезеш от там.
- Аз-аз-аз трябва да ги освободя.
- Да, това е целта.
Напрежението изсмука сарказма от думите му; когато престанах да се треса, усетих как
напрежението преминава през него, как вибрира в дланите му, с които държеше ръцете ми,
осъзнах, че той полага неистови усилия да се пребори със силното напрежение, за да
изглежда спокоен пред мен. Разтърках с длани лицето си и ноздрите ми се изпълниха с
вонята на мръсотия.
- Д-добр-ре, как да ги измъкна на свобода?
Мълчание. Вдигнах поглед.
- Дерек?
- Аз. не знам - той се отърси от напрежението, изправи рамене и отново заговори с груб
глас. - Ти си ги призовала, Клоуи. Каквото и да си направила, сега трябва да го оправиш.
Върни ги обратно.
- Но аз не съм.
- Просто опитай.
Затворих очи и си засъчинявах филм с главна героиня - глупава млада некромантка, която
трябва да изпрати духовете обратно в отвъдния свят. Извиках труповете в съзнанието си.
Видях себе си, как викам духовете им и ги освобождавам от земните им връзки. Представих
си как душите им се вдигат.
- Помощ. Помощ.
Гърлото ми пресъхна. Гласът се чуваше точно зад мен. Отворих очи.
От устата на Дерек се изтръгна ругатня и той ме стисна още по-здраво.
- Затвори очи, Клоуи. И помни - няма да ти направят нищо лошо.
Костелив пръст докосна лакътя ми. Подскочих.
- Всичко е наред, Клоуи. Аз съм тук. Продължавай.
Останах неподвижна, пръстите опипаха ръката ми, после слязоха надолу по нея, като ме
потупваха и опипваха като в разказа за слепците и слона. Костите проскърцваха по кожата
ми. Когато трупът се приближи до мен, долових шумолене и тракане. Миризмата.
Извикай образа в съзнанието си.
Правя го!
Не така!
Затворих очи - безсмислено, при положение че не виждах нищо и с отворени очи, но така
се почувствах по-добре. Пръстите пълзяха и ме ръгаха в гърба, дърпаха блузата ми, а
скелетите издаваха звуци, подобни на „Га-га-га", сякаш се мъчеха да кажат нещо.
Стиснах зъби и блокирах образите. Не беше лесно, защото знаех какво се докосва до мен,
какво ме мушка отстрани.
Стига, достатъчно!
Съсредоточих се върху дишането на Дерек. Бавни и дълбоки вдишвания и издишвания през
устата - мъчеше се да запази спокойствие.
Дишай дълбоко. Дишай дълбоко. Опитай се да откриеш спокойно място. Място, където
можеш да помислиш.
Постепенно звуците и докосванията, както и миризмите наоколо отслабнаха. Стиснах очи
и си представих, че падам в пространството. Съсредоточих се върху труповете и си
представих как издърпвам духовете им отвътре, как ги освобождавам като гълъби от кафеза
им и те литват към слънцето.
Отново извиках в съзнанието си същите образи - освобождавах духовете, пожелавах им
„на добър път" и им се извинявах. Някъде отдалече дочух гласа на Дерек, който ми казваше,
че постъпвам добре, но и той сякаш се носеше на ръба на реалността, като в сън. Истинският
свят беше тук, където аз поправях грешката си, връщайки.
- Отидоха си, Клоуи - прошепна той.
Спрях. Все още усещах костеливите пръсти, сега вече върху крака ми, нечие тяло се
подпираше в моето, ала стоеше неподвижно. Когато се дръпнах встрани, трупът падна и като
куха черупка се свлече в краката ми.
Дерек издаде дълга и дълбока въздишка и прокара пръсти през косата си. След миг ме
попита, сякаш току-що му бе хрумнало, дали съм добре.
- Ще оживея.
Още една дълбока въздишка, която излезе на пресекулки. После хвърли поглед към трупа.
- Мисля, че имаме малко работа.
29
Като каза „работа", той имаше предвид да почистим. Да погребем отново труповете. Що
се отнася до мен, мога да кажа, че бях щастлива: макар вратата да беше отворена, вътре
влизаше толкова малко светлина, че не виждах труповете съвсем ясно.
Гробовете бяха плитки, покрихме телата с не повече от десетина сантиметра от
мръсотията, натрупана по пода - достатъчно, за да се измъкнат навън, щом духовете им се
завърнат. Но не ми се мислеше за това.
Според мен труповете бяха погребани отдавна, вероятно са тук още отпреди Лайл Хаус да