- Предполагам, че го правят за наше добро, но все пак наранява.
- И най-лошото е. - Погледът . се стрелна над главата ми. - Какво искаш? Дерек се завъртя пред
мен и чукна с нокът по стъклото на часовника си.
- Нали казах пет минути?
- Да, каза. А пък аз ти отвърнах, че идеята не ми харесва.
- Трябва да поговорим.
Рей понечи да стане.
- Да повикам ли сестрите?
Махнах . с ръка да седне обратно и се обърнах към Дерек.
- Не.
Той мушна ръцете в джобовете на джинсите си, залюля се на пети и каза:
- Саймън иска да говори с теб.
- Саймън няма ли си крака? - попита Рей. - Или уста? Ти какъв си? Верният му свети
Бернард, който тича да донесе посланията на своя господар?
Той се извъртя с гръб към Рей.
- Клоуи?
В гласа му се четеше молба, която разколеба решимостта ми.
- Клоуи, мо... - Той задържа звука „л" и удължи промеждутъка от време между звуците; за
миг си помислих, че иска да каже „моля", и ако го бе направил, щях да се предам въпреки
нежеланието ми да ни виждат заедно. Ала само след миг Той отряза следващата съгласна
и тръгна да излиза.
- Довиждане! - викна след него Рей. - Винаги ми е приятно да си бъбря с теб! - Обърна се
към мен. - Нали ще ми кажеш за какво е всичко това?
- Обещавам. Как беше на басейна?
- Мисля, че мина добре. Беше хубаво, че излязохме, но не се забавлявахме кой знае колко.
Саймън преплува няколко дължини, а аз плясках във водата, като се опитвах да плувам
„кучешката", така че се разделихме. Нищо ново. Но имат страхотна пързалка и.
Тя отново се взря зад гърба ми и кимна предпазливо с глава.
- Здрасти! - поздрави Саймън.
Той се настани върху страничната облегалка на дивана. Отместих се, за да му направя
място, но Рей бе седнала в другия край и не можах да се отдалеча много, така че бедрото му се
опираше в рамото ми.
- Аз. - захванах.
- Не ти се излиза навън - продължи вместо мен той. - Страхотно. Можем да се скрием от
Дерек тук вътре и да видим колко време ще му отнеме да ни открие.
- Ще ви оставя. - започна Рей и стана от дивана.
- Не, остани - каза Саймън. - Не исках да ви прекъсна.
- Не ни прекъсна. Делата ме зоват, така че ще тръгвам.
Когато тя излезе, аз се преместих на нейното място. Саймън седна до мен.
Бях му оставила
достатъчно място, но той седна близо до мен - не се допирахме, но разстоянието бе съвсем
малко и аз се взрях в сантиметрите незаето пространство от дивана, защото, така де, не
знаех какво друго да направя или да кажа.
Ужасът, който преживях в мазето, все още витаеше над мен, позатихнал след шока и объркването, след напрежението, породено от разговора ми с лекарите и леля Лорън, ала
сега, когато мина малко време, спомените ми се съживиха.
- Чувствам се ужасно - каза той. - Заради Тори. Знаех, че като ни види заедно, полудява, и
се опитах да . го кажа направо, но това влоши нещата още повече.
- Ти не си виновен. Тя си има проблеми.
Кратък, отсечен смях.
- Да, би могло и така да се каже. - След минута той ме погледна. - Добре ли си?
Кимнах с глава.
Наведе се напред, раменете ни се докоснаха и аз усетих топлия му дъх до ухото си.
- Ако бях на твое място, нямаше да съм добре. Щях да съм изплашен до смърт.
Наведох глава и на челото ми падна кичур коса. Той протегна свободната си ръка, за да го
вдигне, но се спря. Прокашля се, ала не каза нищо.
- Беше доста интересно - обадих се след миг аз.
- Сигурно. Също като на кино, но в реалния живот. - очите ни се срещнаха
- не е чак толкова, нали?
Кимнах.
- Така е.
Той се изви назад и опря гръб в ъгъла на дивана.
- Кой е любимият ти филм за зомбита?
Прихнах и щом смехът ми проехтя в стаята, напрежението се освободи. Мислите ми поеха
в друга посока и вече намирах някакъв смисъл в тях. Опитвах се да забравя какво се бе
случило, да го отмина, да съм силна и корава, да съм като Дерек. Вдигам мъртвите ли?
Голяма работа. После ги връщам, погребвам телата, следващият, моля!
Ала не успявах. Продължавах да ги виждам пред себе си, да усещам миризмата и допира
им. Стомахът ми се свиваше, колчем си помислех за преживения ужас, за онова, което бях
направила с тях, за ужаса, който те
бяха изпитали. Най-добрият начин да се справя с това бе
да се поотдалеча от преживяното. Не да го забравя, а само да се поотдръпна, като си
представям безопасни образи от филмите.
Така че двамата се разпростряхме върху филмите за зомбита, като спорехме и обсъждахме