- О, Клоуи. Не съм сигурна дали можеш.
- Ще поиграем баскетбол, госпожо Талбът. - Той отвори вратата и ми направи път да
изляза. - Ако искате, можете да ни гледате от прозореца.
- Само. само не изчезвайте от погледа ми.
Саймън затръшна вратата след нас и тръгна из двора с такава скорост, че трябваше да
подтичвам, за да не изостана от него. Погледнах през рамото си. Вратата бе затворена и от
госпожа Талбът нямаше и следа.
Той се огледа.
- Виждаш ли топката някъде?
- Мисля, че е в бараката. Ще отида да я взема.
Докосна ме по лакътя.
- Недей. Освен ако наистина искаш да играеш.
Поклатих глава и той ме поведе към каменната пейка до централната градина.
- Талбът може да ни наблюдава и тук - въздъхна той. - Дерек със сигурност знае как да ме
вбеси. Знаеш ли кое е по-лошото? Аз знам, че нарочно ме дразни, за да ме ядоса, но въпреки
това се ядосвам. Тъпо, тъпо, тъпо.
Замълча за миг и се заоглежда из двора.
- Дерек иска да ме накара да потърся нашия баща.
- Но как? Да избягаш от дома ли? Не можеш да.
- Не е толкова трудно. - Той се отпусна на пейката. - Ако си била отгледана като нас,
като деца със свръхестествени способности, нещата са. по-различни. Правилата са други.
Така трябва. Ако си в беда, трябва да избягаш.
- Но ти не искаш да излезеш от тук?
- Напротив, искам. Обмислям го, откакто влязохме в дома. Баща ми е отвън
- някъде -
може да е попаднал в беда, а аз да се шляя в дом за групово пребиваване? Да влизам в
часовете? Да се мъкна с Дерек? Да се държа, сякаш всичко е наред? Убийствено е, Клоуи.
Дерек знае колко силно желая да изляза. Както вече ти казах, нарочно ме дразни.
- Но къде е баща ти?
Той поклати глава.
- Не знаем. Той просто. Нещата се объркаха и той изчезна, а ние се озовахме тук. Дълга
история.
- Значи може да почака.
- Благодаря ти. Работата е там, че той изчезна, а аз съм сигурен, че не е тръгнал по
собствена воля. И ние висим тук в очакване да ни освободят, а после какво? Къде ще отидем?
Нямаме нито баба, нито стар чичо, нито семеен приятел, който да ни вземе при себе си. За
нас ще се грижат чужди хора, ние ще поискаме да избягаме и от тях, така че какъв е смисълът да
чакаме?
- Искаш да излезеш, но не можеш да го направиш.
- Можем да излезем. Дерек има план. - Кратък смях. - Повярвай ми, този човек винаги
има план. Но планът му включва бягството само на единия, само моето бягство. Той няма да
дойде. Категорично отказва.
- Какво? Кара те да се чувстваш виновен, че не бягаш, а самият той не желае да избяга?
Докъде ще стигне така?
- Да, знам, не искам да прозвучи така, сякаш го защитавам, но той си има причина за това.
Доста тъпа причина, но за него е много важна и няма никакъв смисъл да се опитвам да
променя решението му. Той просто е. сащисан.
- Сащисан ли?
Саймън изви ръката си и се вторачи в нея.
- Сложно е за обяснение. Дерек иска аз да изляза и да намеря татко. Татко ме е научил как
бих могъл да се свързвам с него. Магии и тем подобни неща. Но не мога да оставя Дерек сам.
- Не можеш ли?
- По-скоро няма. Тревожа се за татко, но той може сам да се грижи за себе си много подобре,
отколкото Дерек.
Сигурно съм го погледнала с недоверие, защото той продължи:
- Знам, че Дерек изглежда можещ човек и в повечето случаи наистина може, но друг
път. - Той поклати глава. - Сложно е. Ако избягам и после нещо стане, опасявам се, че той
просто. ще се остави на течението.
- Не разбирам.
- Знам. - Той се вторачи в дланите си. - Знам, че думите ми нямат смисъл, но.
- Сложно е.
- Да. Но. - той си пое дълбоко въздух. - Започвам да си мисля, че трябва да се
възползвам от тази възможност. Дерек има право. Няма да стигнем до никъде, ако си седя на
задника. Трябва да имаме и теб предвид. Ти наистина трябва да излезеш от тук.
- Аз ли? - думите излетяха от устата ми като писукане.
- Дерек е прав. Няма смисъл да се мъчим да крием способностите ти, те не са като моите.
Не могат да се скрият. Не и когато те наблюдават под микроскоп.
- Ако ме преместят в болница, ще се оправя.
- Ами ако това не е просто преместване? - Той се огледа притеснено. -
Думите ти относно Лиз продължават да ме глождят. Може би тя е шаман. Или е мъртва, но има
вероятност да е умряла в катастрофа. Защо им е да убиват децата, чието състояние не се
подобрява? Звучи глупаво, но дори Дерек е разтревожен.
- Дерек ли? Той каза.
- Знам какво е казал. Но когато разговарях по-късно с него, не отхвърли толкова лесно