предположението ти. Дори сам повдигна някои въпроси. С Дерек нещата са лесни. Но ти ще
имаш нужда от помощ. Да речем, че всичко се подреди чудесно и те освободят, какво ще
правиш? С кого ще разговаряш? Откъде ще разбереш как да се върнеш към нормалния
живот?
„Нормален". Колко проста, дори досадна дума. Странно как изпъкваше тя сега, как
лъщеше като медния пръстен на въртележката, който обещаващо свети, ала не може да се
докосне с ръка.
С излизането ми от тук, проблемите ми нямаше да намерят решение. Леля Лорън
непрекъснато ще ме наблюдава и ще приема погрешно всяка моя „анормална" проява като
знак, че трябва да ме върне в Лайл Хаус. или още по-лошо.
Но да избягам?
Знаех какво щеше да каже Дерек. Дори си представях изражението му, свъсения му
поглед, в който се четеше презрение и безсилие. Вече не бях онази Клоуи Сондърс -
момичето, което учи в училище по изкуства. Дори не бях и другата Клоуи Сондърс -
шизофреничката. Ако Клоуи Сондърс - некромантката - следваше старите правила, можеше
да свърши в килия с тапицирани стени, където ще чува гласове, които никой друг няма да
чува.
Не бях толкова наивна. Четях новините. Знаех какво става с децата, които бягат от
домовете си - навън те не откриват прекрасния живот, за който са мечтали. Колко ли време
щеше да ни е нужно, за да открием бащата на Саймън? Как щяхме да живеем междувременно?
Какво щяхме да ядем? Къде щяхме да спим? Аз имах малко пари, които
татко ми бе оставил, но докога щяха да ни стигнат? Какво щеше да стане, когато
разпространят фотографиите ни на първите страници на вестниците? Когато всяко ченге,
всеки загрижен гражданин щеше да ни търси?
Трябва да се покрия тук, да затворя очи и да се моля нищо да не се случи. Или да поема
нещата в собствените си ръце. Да действам.
Да търсим помощ от изчезналия баща на Саймън не бе моя идея в този сценарий. Но ако
изляза, ще мога да открия следите на Лиз. Това щеше да е по-лесно. В Бъфалоу болниците не
бяха чак толкова много. А ако тя не беше в безопасност в болницата, какво оставаше за нас?
В опасност ли бяхме? Не можех да продължа да си бъркам в носа и да се преструвам, че всичко е
наред.
- Ако вие излезете от тук, ще тръгна с вас - казах.
- Не си длъжна да го правиш. Исках да кажа, че аз трябва да изляза заради себе си и
заради Дерек, а сега и заради теб. Щом открия татко, той ще ни помогне.
- А кой ще помогне на теб? Когато си навън?
Крива усмивка.
- Ще направя магия на убиеца си - ще му пусна малко дим.
- Трябва да се отдръпнеш. Дерек би бил много по-подходящ в случая. Идвам и аз.
32
Чаках в банята на момчетата, скрита зад високия шкаф. Сърцето ми подскачаше при всеки
шум от коридора и ми подсказваше, че съм на път да направя най-голямата глупост в живота си.
Но не грешах. Също като Дерек и аз можех да събера две и две и да получа верния отговор.
Избърсах в джинсите изпотените си длани, погледнах си часовника и се помолих да съм си
направила верните заключения. Но някъде вътре в себе си се надявах да не съм.
Щом часовникът ми показа 20:00, вратата на банята се отвори. Дерек запали лампата и
затвори. Когато се обърна към огледалото и ме видя, той извика от изненада, което при
други обстоятелства би ми направило удоволствие.
- Полудя ли? - изсъска той. - Какво правиш тук?
Минах покрай него и заключих вратата.
- Ако си дошла да обсъдим плана, не си избрала подходящото място - каза. Извърна се и ме
проследи с поглед, докато аз пресичах банята на път към душа и пуснах студената вода, така че шумът . да заглуши разговора ни, без парата да запълни помещението.
- Страхотно - измърмори той. - Сега пък ще си помислят, че се къпем заедно. Може
просто да им кажем, че сме измили мръсотията, полепнала по нас в мазето, но се опитваме да
пестим топлата вода.
Изправих се пред него.
- Разкажи ми плана си.
Той отвори уста, ала като никога досега от нея не излезе нищо и той се насили да се
намръщи - само символично.
- През цялото време се мъчех да разбера защо искаш да ми помагаш. Какво ти пука, че съм
некромантка? Какво ти пука, че щели да ме изритат от тук? Защо непрекъснато се озърташ и
не ме изпускаш от поглед, както направи и днес следобед?
- Просто искам.
- Да помагаш. Ами, да, ти си противен и арогантен, но вътрешно си едно добро момче,
което иска да помага на другарчето, притежаващо свръхестествени способности като него