самия. Така. Но трябва да има и друга причина. И днес я открих. Саймън. Той скръсти ръце на
гърдите си.
- Да, Саймън искаше да съм добър с теб. Ясно? Вече мога ли да си взема душ? Сам?
- Искаш Саймън да избяга от тук. Да намери баща ви. Но той няма да тръгне без теб.
Нужна му е причина, за да тръгне точно сега. И ти му я осигуряваш.
Въпросната злочеста госпожичка.
- Не знам за какво говориш - изломоти той, ала избягваше да ме погледне в очите. И
последното съмнение, което ми бе останало, изчезна под напора на гнева ми.
- Ето ме и мен - истинска некромантка, наивна и объркана. Идеалната стръв. Само трябва
да тръбиш с повод и без повод колко съм безпомощна и накрая той ще надене рицарските си
доспехи. Страхотен план. Но нещо му липсва. Изгодата. В големите трилъри твоят герой има
нужда от три неща. Цел, мотивация и изгода. Цел: да откриеш изчезналия си баща.
Мотивация: да помогнеш на бедната безпомощна некромантка. Липсва обаче изгодата.
Трябваше да поставиш госпожичката в истинска беда. Ами ако я грози опасността да бъде
преместена в истинска психиатрия? Където ще бъде далеч от Саймън, който да . помогне?
Или още по-лошо - където тя може да умре, да стане жертва на нечий пъклен план. И така,
вземаш Тори, за да.
- Не! - Той вдигна ръце във въздуха, а в очите му се появи неподправен ужас. - Нямам
нищо общо с това. Дори Тори да се е приближавала толкова близо до мен, че да можем да
разговаряме - което може би си забелязала, - не бих го направил. Не съм сторил нищо, за да ги
накарам да те преместят.
- Добре тогава, значи си се възползвал от ситуацията.
Дадох му минута да отговори. Но той не го направи и това ми бе достатъчно.
- Когато първия път ти казах, че съм видяла Лиз, ти не ми обърна внимание. Но щом
осъзна, че това може да проработи в твоя полза, запя друга песен пред Саймън. Пося
семената на съмнението и зачака да покълнат. Затова не се намеси, когато предложих да
преместят мен. Защото тъкмо това искаше. Изманипулира ситуацията и излъга.
- Никога не съм лъгал.
Пронизах го с поглед.
- Вчера наистина ли чу лекарите да говорят за моето преместване?
Той мушна ръце в джобовете си.
- Чух, че говорят за теб и по всичко личеше, че щяха да предложат.
- Така. Не си излъгал. Преувеличил си.
Той свъси вежди.
- Наистина си в опасност. Колкото повече си мисля за Лиз.
- Престани с тези глупости, Дерек! Получи каквото желаеше. Саймън тръгва. Аз тръгвам с
него. Ти си прав. Той трябва да излезе и да намери баща си. Ти, разбира се, можеше да ни
спестиш тези грижи, като тръгнеш с него. Но това може да е много опасно. А той не е твой
баща, така че и проблемът не е твой.
Той се стрелна към мен с такава скорост, че аз залитнах, но все пак успях да остана на
мястото си. Не беше никак лесно, като се има предвид, че той се надвеси над мен, а от очите му
излизаха искри.
- Така ли мисля, Клоуи?
Продължавахме да се гледаме един друг в очите.
- Нямам представа какво мислиш, Дерек - спокойно отвърнах аз, или поне се надявах да е
така. - Саймън ми каза, че имало причина, поради която няма да излезеш. Според него
причината била доста тъпа. Така че вероятно е само извинение. Може би просто не желаеш
да си навличаш неприятности.
- Само извинение ли? - последва горчив смях. После той бавно, сякаш насила, отстъпи
назад. - Нали прочете досието ми?
- Аз.
- Знам, че го прочете онази нощ, когато двете с Рей се правехте, че отмъквате храна от
кухнята.
- Само защото бе постъпил така. Трябваше да разбера.
- Колко съм опасен. Не те коря. Но нали си отговори на въпросите? Знаеш точно колко
опасен мога да бъда.
Преглътнах тежко.
- Ами.
- Знаеш какво съм направил и въпреки всичко си мислиш, че бих могъл спокойно да се
разхождам по улиците? - Той сви устни. - Намирам се точно там, където ми е мястото.
Нещо в очите, в гласа, в лицето му ме накара да настръхна. Хвърлих поглед към душа и се
загледах във водата, която пръскаше вратата със силната си струя, а шумът . изпълваше
стихналото помещение.
Погледнах към него.
- Сигурно си имал причина за постъпката си.
- Мислиш ли?
Опитах се да извърна поглед, за да не го гледам, но този път той направи крачка встрани и
отново се изправи пред очите ми.
- Това ли искаш, Клоуи? Да разбереш причината? Да чуеш извинението ми? Че онзи
насочи оръжие срещу мен и ако не го бях тръшнал в стената, сега нямаше да съм между