живите? Е, не стана точно така. Там имаше и едно хлапе, което никога няма да проходи
отново и аз нямам никакво извинение за това. Виновен съм. За всичко съм виновен само аз.
Баща ни изчезна. Докараха Саймън тук. Аз.
Той затвори уста, пъхна ръце в джобовете си, стисна зъби и се загледа някъде над главата ми.
След миг каза:
- Да. И така, аз искам Саймън да излезе от тук и ще направя всичко, за да го накарам да
излезе, но с това не те застрашавам ни най-малко. Нямаш причина да се оплакваш.
Аз го гледах с широко отворени очи и усещането ми, че този път може би съм го разбрала,
се изпаряваше с всеки изминал миг, както е ставало винаги досега. Тъкмо ще доловя нещо от
същността му и той тутакси ще го скрие, при това толкова бързо, че ще ме остави да се
укорявам, задето съм била толкова глупава, че съм се надявала на нещо повече.
- Няма никаква опасност? - бавно попитах аз. - Ще избягам от тук. От дома. От семейството си.
От своя живот.
- Ще бъдеш със Саймън. Не се преструвай, че ти е толкова трудно да
останеш с него.
- Моля?
- Знаеш какво имам предвид. Няколко дни насаме със Саймън? Би било яко. А това
означава много за него. Много. Да избягаш заедно с него, за да му помогнеш да открие баща
си? Никога няма да го забрави.
Ококорих очи.
- Божичко! Така ли мислиш? Наистина ли? Страхотно! Обзалагам се, че ще ме помоли да
не отстъпвам от решението си и прочее. Можем да си пишем любовни писма -всеки от своя
център за непълнолетни. Може дори да ни разрешават да се срещаме на танците,
организирани съвместно от двата центъра.
Той ме гледаше намръщено.
- Наистина мислиш, че съм идиотка, нали? - казах аз и тутакси вдигнах ръка да го спра. -
Не, няма нужда да отговаряш. Моля
те. Да те светна по въпроса: да си намериш гадже не стои на първо място в списъка на
момичешките приоритети. В момента това дори е доста ниско в моя списък, както сам можеш да разбереш - много по-долу е от такива тривиални неща, като например да се върна към предишния си живот.
- Добре.
- Когато това свърши, няма да се изненадам, ако Саймън не иска повече да ме вижда. Ако
просто остави всичко зад себе си. И знаеш ли какво? Това ще е много добре. Защото аз
трябва да разбера какво е станало с Лиз. А на Саймън искам да помогна, защото така трябва,
а не защото си мисля, че е чак тооолкоз готин. Може и да не съм гениална като теб.
Той отново смръщи чело.
- Аз не съм.
- Но съм достатъчно умна, за да знам, че това няма да е някое романтично приключение.
Ще избягам. Ще живея на улицата. Дори да открием баща ви, не съм сигурна, че той ще е в
състояние да уреди живота ми. - Помислих си за леля Лорън и сърцето ми се сви от мъка. -
Не съм сигурна, че изобщо може да се уреди.
- Значи трябва да съм ти благодарен, че отиваш с него?
- Не съм казала.
Той отново се надвеси над мен.
- Ти трябва да се махнеш от тук, както и Саймън, може би дори повече. Може и да не
виждаш опасността, но аз я виждам. И се тревожа.
- Тревожиш се? За мен?
Той сви рамене.
- Разбира се. Загрижен съм. Знаеш го. - Когато говореше, той не можеше дори да ме
погледне в очите. - Да, нуждаем се от теб, но освен това аз наистина желая да помогна на
друг като мен със свръхестествени сили. - Хвърли поглед към мен. - Трябва да се държим
заедно.
- Да не си посмял!
- Какво?
Той премести погледа си от мен и заоглежда банята.
- Прав си - рекох. - Наистина се нуждая от помощ. Животът ми се разпада и вероятно
някой ден ще хвърля поглед назад и ще го оценя като най-голямата и най-глупавата грешка,
която някога съм правила, но в този момент това е единственото правилно решение. Имаш
нужда от мен като въпросната злощастна госпожица? Добре. Но никога повече не казвай, че
го правиш заради мен. Това няма нищо общо с моята особа. Да не си посмял да твърдиш
обратното!
Обърнах се и излязох.
33
Питах се дали след нашето бягство ще намеря време за сън. Защото в Лайл Хаус не
разполагах с такова.
През онази нощ бях толкова изтощена, че дори нямах възможност да легна, негодувах
срещу Дерек или се опасявах от стъпката, която се канех да направя. Щом усетих матрака под
себе си, тутакси потънах в сънища с виещи полицейски сирени и лаещи полицейски
кучета. Сънувах момче, приковано към болничното легло, момче, заключено в дом за
групово пребиваване, и духове, затворени в разкапващи се трупове. Зомбита, които скимтят