- Две сега и две после, в случай че.
Той метна и четирите в устата си и изпи половината вода.
- Ако искаш, изпий и четирите още сега.
- Обмяната на веществата ми е много бърза - отвърна. - Това също е
характерно за
състоянието ми.
- Познавам доста момичета, които няма да имат нищо против такава обмяна. Той измуча нещо
неразбираемо и пресуши чашата.
- Благодаря ти, но. - срещна погледа ми. - Не е нужно да си добра с мен, само защото не
се чувствам във върхова форма. Ти си луда. Имаш това право. Използвах те и влоших нещата
още повече, като се правех, че ти помагам. Ако бях на твое място, щях да ти донеса вода само
ако исках да я излея върху главата ти.
Той се обърна да остави изпразнената чаша на масата и слава Богу, защото бях сигурна, че
съм зинала от изненада. Или треската бе повлияла силно върху мозъчната му дейност, или аз
все още сънувах, защото думите му прозвучаха като признание за вината му.
Може би дори като косвено извинение.
Обърна се отново към мен.
- И така, нуждаеш се от.
Махнах му с ръка да седне на дивана. По лицето му премина сянка на раздразнение - да се
настани удобно означаваше да се разсее, а той не можеше да се занимава с подобни неща, ала
когато се настаних на отсрещния стол, той се довлече до дивана. Като не го пускам да
отиде и да си легне, поне да използва времето и да си отпочине.
- Знаеш нещо за некромантията, нали? - започнах аз.
Той сви рамене.
- Е, не съм експерт.
- Но знаеш повече от мен, от Саймън или от когото и да е в момента. Как некромантите
контактуват с мъртвите?
- Имаш предвид онзи в мазето ли? Ако е там, ще го видиш. После можеш да му говориш,
както говориш с мен сега.
- Питам те как бих могла да контактувам с точно определена личност. Възможно ли е?
Или мога да общувам само с онези, на които попадам?
Той замълча. Когато проговори, гласът му беше необикновено тих.
- Говориш за майка си, нали, Клоуи.
- Не - дори не си бях помисляла да му отговоря с такъв рязък тон. - Е, да, хрумна ми, че
някой ден, може би, разбира се, че бих искала, дори много ми се иска. -чух се колко
объркано говоря и си поех дълбоко въздух. - Свързано е с положението ни.
- Лиз ли имаш предвид?
- Не. Аз. мисля, че бих искала да . се обадя. С-само за да се уверя. Но не затова те
питам. Забрави причината, поради която искам да го разбера.
Той се облегна назад върху възглавницата на дивана.
- Ако знам причината, ще ти отговоря много по-ясно.
Може би, но нямаше да му я кажа, преди да съм събрала достатъчно факти, за да подкрепя
теорията си.
- Ако е възможно да установя контакт с точно определена личност, как бих могла да го направя?
- Възможно е, но никак не е лесно, а на твоята възраст няма никакви гаранции. Като
Саймън и магиите му - и ти още си чирак.
- Всичко става случайно - случайно вдигам мъртвите и прочее.
- Не, не е така. - Той разсеяно се почеса по ръката, а шумът от дращенето наруши
тишината. - Доколкото съм чувал, вдигането на мъртвите е много трудно и изисква сложен
ритуал. - Поклати глава и престана да се дръгне. - Може и да не съм разбрал както трябва.
Както вече казах, не съм специалист.
- Да се върнем на въпроса. Как
бих могла да повикам точно определен дух?
Той се отпусна, подпря глава отзад на облегалката и се взря в тавана, после кимна с глава, сякаш
на себе си.
- Ако не ме лъже паметта, има два начина. Можеш да използваш някоя лична вещ.
- Като куче следотърсач ли?
Лек шум, звучащ като смях.
- Да, предполагам. Или като онези екстрасенси във филмите, които все искат някоя вещ,
принадлежала на въпросния човек.
- А втория начин? - постарах се да скрия колко много се нуждаех от отговора на този си
въпрос и колко много се надявах сама да съм стигнала вече до него.
- Трябва да отидеш на гроба.
Сърцето ми запрепуска и ми трябваше малко време, за да проговоря отново.
- На гроба. Като предполагаме, че тъкмо там е заровено тялото. Важно е тялото, а не
самият гроб.
Той отпъди с жест незначителното разграничение, което направих и пред очите ми отново се
появи старият Дерек.
- Да, тялото. Основното, което принадлежи на съответната личност.
- В такъв случай знам какво искаше призракът в мазето.
Обясних му как духът е настоявал да „установя контакт", да „ги призова" и да „изслушам
историята им".
- Имал е предвид погребаните трупове. Затова искаше да вляза в мазето с ниския таван. За