да бъда достатъчно близо до телата и да установя контакт с духовете.
Дерек изви ръка и започна да се дръгне отзад между плешките.
- Защо?
- От онова, което ми се струва, че казваше, става въпрос за Лайл Хаус. Нещо, което могат
да ми кажат.
- Но тези тела са заровени там много преди Лайл Хаус да стане дом за групово
пребиваване. И ако духът знае нещо, защо сам не ти го е казал?
- Не знам. Той спомена. - напрегнах се да си спомня. - Сякаш спомена, че не може сам
да се свърже с тях.
- Тогава откъде знае, че те имат да ти кажат нещо важно?
Добри въпроси. Затова се бях обърнала към Дерек. Защото той ще постави под съмнение
предположенията ми, ще ми покаже недостатъците им и какво би трябвало да знам, преди да
си направя съответните заключения.
- Не знам - признах си накрая аз. - Независимо как са попаднали там, сигурна съм, че не
са умрели от естествена смърт. Вероятно имаш право да твърдиш, че по никакъв начин не са
свързани с нас и онзи дух е объркан, изгубил е следите на времето. Или
пък иска от мен да разреша загадката на тяхната смърт. - Изправих се. - Но каквото и да желае да
ми съобщи, ще го изслушам. Или поне ще се опитам.
- Почакай.
Той вдигна ръка и аз затърсих и други аргументи. Чиста загуба на време. При това беше
опасно, като се има предвид, че ни бяха заловили заедно. И да не забравя, че предишния път
се бях опитала да контактувам с духовете, бях ги върнала в телата им. Ако го направя пак,
по-добре да не го викам да ми помага, когато отново ги погреба.
Той скочи на крака.
- Трябва ни електрическо фенерче. Аз ще взема. Ти се погрижи за обувките.
34
Кракът ми не бе стъпвал в ниското мазе, преди разговора ми с първия призрак и всички,
зададени му от мен въпроси, които Дерек бе повдигнал.
Слязохме в пералното помещение. Дерек застана встрани и се облегна върху сушилнята.
Аз седнах в средата на пода и кръстосах крака, затворих очи и се съсредоточих.
Не след дълго долових откъслечни фрази и образи, сякаш духът ме бе очаквал - но нищо
повече. Уведомих Дерек за това и казах:
- След като ти ми даде онова бурканче, престанах да вземам лекарствата. Но вероятно има
остатъци от тях в тялото ми.
- .не лекарства. - каза духът. - .блокират.
- Какво блокират?
- Магията. духовете. блокират.
- Магия за блокиране на духове? - предположих аз.
Последното привлече вниманието на Дерек и той излезе напред, като свали
ръце от гърдите си.
- Каза, че е блокиран от магия ли? Каква магия?
Тъкмо щях да предам думите му, ала духът очевидно ги бе чул и отговори:
- .магия. ритуал. важно.
- Важно ли е?
- Не. не е важно - натърти той.
Предадох го на Дерек, който заропта срещу несъвършенството на подобен вид общуване,
яростно се задръгна по ръката, а после рече:
- Кажи му да изговаря само по една дума. Да я повтаря, докато я разбереш
и я повториш на глас. Ще стане бавно, но затова пък няма да пропуснем.
Той млъкна и проследи погледа ми до ръката си. Кожата му. се движеше. Гърчеше се.
- Какво по.? - започна той, после безпомощно изръмжа и яростно я разтърси. -
Мускулни спазми. Напоследък често ги получавам.
Отново се взря в бърчещата се кожа, сви дланта си в юмрук и наду мускули, като се
опитваше да спре спазмите. Помислих да му предложа да отиде на лекар, но осъзнах, че за
човек като Дерек това нямаше да е толкова лесно. Сега вече виждах, че гърченето идва от
мускулите му, които сами се свиваха и разпускаха. Страничен ефект от състоянието му,
предположих аз - от бързото развитие на мускулатурата му. Както всичко останало в
организма му по време на пубертета.
- Само дано не набъбнат дотам, че да скъсат дрехите ти и да позеленеят -казах.
- Моля? - чертите на лицето му станаха по-меки и той стана от мястото си.
- Като „Невероятният мускул". Ха-ха-ха! Или по-скоро като „Невероятно тъпият филм". - Той
разтърка ръката си. - Не ми обръщай внимание, върни се пак към призрака. Духът бе чул
предложението му да изрича само по една дума и точно така постъпихме.
Получи се много по-добре, макар да се усещах повече като участник в някоя парада, когато
той изговаряше думата, повтаряше я и я потретваше, а ние развълнувано повтаряхме след
него, докато най-накрая я разберем.
Започнах с въпроси, отнасящи се до самия призрак, и разбрах, че приживе бил некромант.