основава на експеримента, а за експеримента са нужни субекти, та двамата с Майкъл бяхме
тъкмо такива субекти. Опитни мишки, жертви на един безумец.
- Ами аз?
Тя се подсмихна.
- Какво за теб?
- Това има ли нещо общо с присъствието ми тук? В този момент? В дома има още като
нас. Деца със свръхестествени способности. Събрали са ни в дом за групово пребиваване.
- Опити ли правят с вас? Завързват ли ви за леглата, пускат ли ви електрически ток,
докато си отхапете езиците?
- Н-не. Н-нищо подобно.
- Тогава бъди благодарна на съдбата и престани да ни дотягаш. Сам Лайл е мъртъв и - ако
съдбата е благосклонна към нас - вече е изгнил в пъкъла.
Образът . пак започна да избледнява.
- Почакай! Трябва да разбера.
- Ами, разбери го! - И пак се върна обратно. - Ако си мислиш, че си тук заради някакъв си
умрял магьосник, значи и ти си побъркана колкото него, но аз нямам отговори за теб. Аз съм
сянка, а не оракул. Какво търсите тук, в къщата, където умрях? Откъде да знам? И какво ме
интересува?
- В беда ли съм?
Тя изкриви уста.
- Нали имаш свръхестествени способности? Значи непрекъснато си в беда.
- Изпълнихме мисията, но нищо не научихме. Сега въпросите са дори повече - казах аз,
когато влязохме в пералното помещение и започнахме да изтупваме дрехите си. - Вече
можеш окончателно да се прибереш и да си легнеш.
Дерек поклати глава.
- Няма значение. Няма да мога да заспя.
- Заради тях ли? Съжалявам. Не исках.
- Когато почука на вратата, аз и без друго не спях. - Той издърпа едната си обувка и отми
мръсотията от подметката си в умивалника. - Заради треската или кой знае защо. Напрегнат
съм. Неспокоен. - Мускулите на ръката му заподскачаха като по команда. -Работата е там,
че не правя достатъчно физически упражнения. Не става само с подхвърляне на топка, както
правим двамата със Саймън. Нужно ми е повече. пространство. Повече движения. Мисля,
че причината е тази - и той потърка по-силно гърчещите се мускули.
- Не можеш ли да помолиш да ти дадат екип за тренировки? Изглежда, гледат с много
добро око на подобни занимания.
Той хвърли бърз поглед към мен.
- Нали чете досието ми? Нима наистина очакваш да ми купят комплект гирички и боксова
круша? - Той се огледа. - Уморена ли си?
- След всичко това? Не.
- Не искаш ли да подишаш малко чист въздух? Да излезем и да се поразходим?
Засмях се.
- Да, ако нямахме онзи незначителен проблем с охранителната система на вратата.
Той прокара пръсти през косата си и отърси мръсотията, която бе насъбрал в мазето с ниския
таван.
- Знам кода.
- Моля?
- Нали не мислиш, че ще карам Саймън да избяга, а няма да знам кода на охранителната
система? Можем да излезем навън и наистина трябва да поогледаме наоколо, да определим
пътищата за бягство, скривалищата. Не съм ходил много по екскурзии, така че не знам какво има
в съседство.
Скръстих ръце на гърдите си.
- Можеш да излизаш когато си поискаш, така ли? И да правиш необходимите физически
упражнения? Но никога не си го правил?
Той пристъпваше от крак на крак.
- Никога не съм си го помислял.
- Разбира се, че не си. Но щом алармата се изключи, може да се включи сигнализация
„Внимание!". Така че, ти не си се възползвал от възможността да го разбереш. Но сега вече
трябва. Ако ни хванат, е, и без друго всички си мислят, че навсякъде ходим заедно. Ще ни
накажат, задето сме се опитали да излезем, но няма да е същото, ако ни хванат двамата със
Саймън, докато се мъчим да избягаме.
Той се почеса по ръката.
- Идеята си я бива.
- Никога обаче не ти е хрумвала.
Той не каза нищо. Въздъхнах и се отправих към стълбите.
- Клоуи - обади се той. - Почакай. Аз.
Погледнах назад.
- Идваш ли?
36
Пет минути по-късно ние вървяхме надолу по тротоара, а зад нас светлините на Лайл Хаус
избледняваха. Обиколихме карето и отбелязахме всички пътища, извеждащи от къщата.
Намирахме се в някакъв квартал на Бъфалоу, който не познавах - наоколо имаше много
стари къщи, построени върху големи терени, в които очакваш да зърнеш паркиран някой
мерцедес или кадилак. Но тутакси разбрах защо нямаше подобни автомобили -причината
беше в издигащите се на няколко преки в източна посока високи комини.
Като отминахме две преки на запад, замърсеният въздух около нас ми подсказа, че се
намираме в промишлена зона и Дерек го потвърди. Районът бе стар и доста приличен, но му