липсваше елегантност. Нямаше заложни къщи, нито порномагазини, нямаше и кафенета,
нито барове. След редките си излизания навън, Саймън разказвал на Дерек, че е видял доста
стари и непретенциозни магазинчета, много малки улички и тъмни местенца.
- Когато стигнете до промишления район - каза Дерек, - вече ще сте на свобода. А ако не
можете да се отдалечите в тази посока? - Той махна с ръка на изток, към фабриката. -
Тогава тръгнете натам. Има само предприятия. Сигурен съм, че ще откриете един-два
изоставени склада, за да се скриете за известно време. - Огледа се, като отбелязваше на ум
всяка подробност от пейзажа, поемаше с разширени ноздри хладния нощен въздух в гърдите
си, който усещаше като балсам за треската си. - Ще запомниш ли всичко?
- Ако ми го повториш. Но съвсем бавно. Може би ще трябва дори да ми го нарисуваш? Да
ми го обясниш с чертеж?
Той се намуси.
- Само питам, ясно? Важно е.
- Ако се притесняваш, че няма да се справим, решението е очевидно. Ела с нас.
- Недей.
- Само казвам.
- Е, не го казвай.
Той тръгна по-бързо, като ме остави да подтичвам до него. Саймън беше прав - когато
разговаряш с Дерек, не си прави труда да обсъждаш въпросите, - но аз не
можех да се
стърпя.
- Саймън се тревожи за теб.
- Така ли? - Той спря, обърна се и разпери ръце. - На какво ти приличам?
- На човек, който би трябвало да си е в леглото и да се лекува, а не да дебне...
- Аз не дебна - изстреля в отговор той, по-рязко, отколкото бе необходимо. - Питам те
къде съм? На улицата, нали? На няколко преки от Лайл Хаус. И след мен не са се засилили
полицейски коли. Ако нещо се обърка, мога да изляза от дома. Нима мислиш, че Талбът и
Ван Доп биха могли да ме спрат?
- Въпросът не е дали можеш
да избягаш. А дали ще го направиш.
Той замълча. Стана ми ясно, че няма да ми даде желания от мен отговор, но пък си казах,
че отговорът на този въпрос изисква много мислене. Саймън се опасяваше, че ако нещо се
обърка, Дерек щеше просто да си затрае. Защото бе решил, че мястото му е в Лайл Хаус.
Защото едва ли щеше да си тръгне от тук дори ако нещо застраши живота му. Дерек виждаше
единствено опасността, която представлява самият той. или си мисли, че представлява.
- Дерек?
Той мушна ръце в джобовете си.
- Да.
- Какво да?
Дерек протегна едната си ръка и се почеса по другата, като забиваше толкова яростно нокти в
кожата си, че по нея се появиха червени следи.
- Ако съм в опасност, ще изляза и ще ви намеря. Ясно?
- Ясно.
Като се събудих, видях на леглото си някаква фигура и се изправих с името на Лиз на уста.
Но не - Рей бе облегнала гръб на стената, бе свила крака в коленете, а
очите . искряха от удоволствие.
- Помисли си, че виждаш дух, нали? - каза тя.
- Н-не. Може би. - Потърках очи и се прозях.
- Не е хубаво да правя подобни изненади на човек, който вижда духове, а?
Огледах стаята, като премигвах по-начесто. Отвън нахлуваше светлината наранното утро.
Хвърлих поглед към леглото на Рей и си представих как Лиз мърда пръстите на краката си.
- Лиз не е ли оставила нещо? - попитах.
- Какво?
Отхвърлих завивките от себе си и се изправих.
- Когато се нанесе в тази стая, не намери ли нещо нейно?
- Само една блуза, беше на Тори. Още не съм си направила труда да . я върна. Не че
Тори се е затичала да върне зеления суичър, който бе взела от Лиз. Онзи ден видях, че го носи.
Защо питаш? Лиз обади ли ти се най-сетне?
Протегнах се.
- Не. Просто. - отново се прозях. - Рано е и още не съм се събудила напълно. Пропуснах
ли почукването на госпожа Талбът?
- Не, имаме още няколко минути на разположение. Исках да поговоря с теб, преди да са
станали и останалите.
- Разбира се. Какво. - скочих на крака. - Вчера! Двете щяхме да говорим. Съвсем
забравих.
- Беше заета. - Тя дръпна един конец от подгъва на бебешката си нощница.
- Трябва ли да очаквам покана?
- Покана ли?
- За голямото бягство. Нали за това искаше да поговорим снощи? За бягството, което ти,
Саймън и Дерек замисляте от няколко дни насам?
Не бих искала да си представя как съм изглеждала в онзи миг. Удивление, ужас,
недоверие - сигурна съм, че всичко това е било изписано на лицето ми и то тъй ясно, че да
разсее всичките . съмнения.
- Аз н - не.
- .знаеш за какво говоря? - Тя издърпа свободния край на конеца и го откъсна, като не
отлепяше поглед от пръстите си. - Та, какво искаше да ми кажеш? Да измислиш някоя