история, с която да ми изкараш ума ли?
- Н-не. Щях да ти разкажа какво се случи в ниското мазе. С Дерек. Отново се свързах с
онзи дух.
- О!
Тя наведе поглед. Историята ми за зомбита би могла да бъде доста вълнуваща при
обикновени обстоятелства, но Рей се надяваше да чуе нещо съвсем друго. Тя пусна конеца на
леглото.
- Значи не съм поканена, така ли?
- Н-ням-ма нищо.
Рей вдигна ръце.
- Дочух Саймън и Дерек да говорят за бягство. При всички тези приказки за преместването ви –
твоето или на Дерек - и после, когато започнахте да се мъкнете заедно.
- Не е.
- Снощи се събудих и видях, че те няма. Слязох долу, тъкмо когато двамата с Дерек се
промъкнахте и влязохте в къщата и чух достатъчно, за да разбера, че не сте били на
романтична разходка под луната.
- Дерек няма да избяга.
А това си беше чистата истина.
Тя отново се облегна на стената и сви колене.
- Ами ако изпълня изискванията за клуба? Ще получа ли покана?
- Моля?
- Вашият клуб. Клубът на специалните деца. Със свръхестествени способности.
От устата ми се изтръгна смях, който приличаше повече на стон на изплашен пудел.
- Свръхестествени способности ли? Бих искала да притежавам такива способности.
Защото моите няма скоро да намерят място в телевизионния канал за анимационни филми.
освен ако не искат да ме използват в комедийния антракт. „Разговарящата с духове". Или
подобре „Бягащата от духове". Не го пропускайте, дами и господа! Само веднъж седмично,
когато Клоуи Сондърс отново ще побегне с писъци от търсещия помощ дух.
- Добре, де. „Деца със свръхестествени способности" може и да е пресилено. Но ако става
дума за дете, което си запратил на другия край на стаята с едно помръдване на пръста си?
Скочих от леглото и се отправих към скрина.
- Да, но Дерек не постъпи така. Той ме сграбчи. Почувствах физическия контакт,
повярвай ми.
- Не говоря за Дерек. Няколко дни преди да отпратят Брейди, двамата с Дерек се
счепкаха. Поне Брейди се опита да се счепка с него. Замахна, но когато го уцели в лицето,
Саймън щракна с пръсти и - хоп! - Брейди полетя към стената. Бях там. Дерек и Саймън
дори не го докоснаха. Ето защо исках да видя досието на Саймън.
- Е, както сама се убеди, Саймън няма досие. Тук е заради Дерек. Баща им изчезнал,
изпратили Дерек тук заради проблема му и въдворили Саймън на същото място.
- Как така баща им е изчезнал?
Вдигнах рамене и нахлузих блузата си.
- Не говорят за това. Не искам да ги разпитвам.
Туп! Погледнах през рамо и видях, че Рей се е мушнала отново в леглото.
- Много си готина, момиче - каза тя. - Ако бях на твое място, щях да изкопча всичко от
тях.
Поклатих глава.
- Стори ми се, че чух госпожа Талбът.
- Нищо не си чула. Събота е. Можем да си поспим, така че няма да се измъкнеш толкова
лесно. Знам, че Саймън може да прави магии, ти също. Сигурна съм, че и Дерек е такъв.
Затова двамата се държат плътно един до друг. Обзалагам се, че това е била причината
бащата на Саймън да вземе Дерек у дома си.
Погледнах в огледалото и пъхнах четката в косата си.
- Защо съм толкова сигурна ли? - продължаваше Рей. - Помниш ли, когато ти казах
диагнозата си? Никак не ми подхождаше. Но не ти разказах всичко. Не си чела моето досие,
нали така?
Бавно се обърнах, стиснала четката в ръка.
Тя продължаваше:
- Според документите аз съм се сбила с мама и съм я изгорила със запалката. Само че в
ръцете ми нямаше запалка. Просто я хванах за ръката и . причиних изгаряне от първа степен.
- Защо не.
- Защо не ти казах ли? - прекъсна ме тя. - Чаках да те опозная по-добре. За да ми
повярваш. Но после ти си помисли, че виждаш духове и аз разбрах, че думите ми няма да
прозвучат много убедително. Щях да приличам на някое хлапе, което завижда, че ще заведат
приятелката му на люлките и иска да покаже, че и то е специално като нея, че и то
заслужава да го вземат. А аз нямам способности като твоите. Не мога да предизвикам
нещата да се случат. Те просто се случват, когато се вбеся.
- Също като Тори. Ти наистина я изгори, нали?
Тя притисна възглавницата ми до гърдите си.
- Така мисля. Но нима има доказателства? Само нейното усещане и червеният белег, но
нали не запалих блузата .? - Тя се ухили. - Ама че забавно щеше да бъде! Така стана и с
мама - излъгах я, че съм си играла със запалката и когато съм . се нахвърлила, забравила