ала положението на брадичката му говореше, че не е склонен да го обсъждаме.
- Добре съм - изръмжа след секунда той. - Тиленолът прогони треската. Тъмни кръгове
очертаваха леко зачервените му очи, но и моите бяха зачервени. Беше бледен, а акнето му се червенееше повече от друг път. Уморен, ала се оправяше. Очите му не блестяха трескаво и по начина, по който нападна овесената каша, разбрах, че не бе изгубил апетит.
- Взех ли изпита, д-р Сондърс? - измърмори през зъби той.
- Мисля, че да.
Дерек изсумтя и си сложи още от кафявата захар в купата.
- Било е някаква реакция, както вече ти казах.
Той изгълта три препълнени лъжици с каша. После, без да откъсва поглед от закуската си,
рече:
- Какво има?
- Нищо не съм казала.
- Нещо става. Какво?
- Нищо.
Той се обърна и ме погледна в очите.
- Наистина ли?
- Да.
Когато Саймън се върна, Дерек изсумтя и продължи да нагъва кашата.
- Видяхте ли списъка с домакинските задължения тази сутрин? - попита той и ми подаде
чаша портокалов сок. Седна и взе захарницата. Дерек я грабна от ръката му и си сложи още
захар в кашата. Двамата си размениха погледи. Саймън си изпи портокаловия сок и каза:
- Дежурни сме по двор. Ван Доп иска да изгребем миналогодишната шума от градината.
Докато той говореше, Дерек отново вдигна очи към мен и ме погледна с изучаващ поглед.
Извърнах очи и отхапах от ябълката си.
***
Съботата беше ден за къщна работа. Обикновено недоволствах, предпочитах да съм на
училище, ала днес нещата вървяха идеално. В отсъствието на д-р Джил, госпожица Уенг и
госпожица Ван Доп, госпожица Абду тичаше да изпълнява поръчки, а госпожа Талбът
попълваше някакви документи. Тъй като ние се занимавахме с къщата, имах извинение да
изведа Саймън навън - предложих да му помогна в чистенето на двора, докато Дерек е горе и
сменя спалното бельо.
- Наумила си си нещо - каза Саймън, когато се отдалечихме достатъчно, за да не ни чуе
някой.
- Моля?
Той се наведе да завърже връзките на гуменките си, лицето му бе обърнато надолу.
- За бягството. Боиш се от Дерек, защото ще ти се скара, ще се разфучи в лицето ти.
- Това не е.
- Не, всичко е наред. На първо място бях изненадан, че изобщо го предложи. Изненадах се
в добрия смисъл на думата, но ако си променила решението си - добре, не те виня.
Продължих към бараката.
- Тръгвам с теб. освен ако ти
не си променил решението си да ме вземеш.
Той отвори вратата на бараката, направи ми знак да го почакам и изчезна в тъмните
дебри, а след него се завихриха облаци прах.
- Вероятно би трябвало да заявя, че нямам нужда от ничия помощ. Но да ти кажа ли
честно? - думите му бяха придружени от трополене и дрънчене, докато се ровеше из
инструментите и се мъчеше да открие греблото. - Макар да не очаквам неприятности, още
един чифт очи ще ми дойдат добре в подобна ситуация.
- По-добре ще ми е да съм вторият чифт, които да останат тук и да чакат помощ отвън -
изрекох аз, когато той се появи с двете гребла в ръце.
- Имаш предвид Дерек, нали?
- Не, не беше удар под кръста. - Затворих вратата на бараката и заключих катанеца. -
Снощи той ми обясни защо остава. Заради онова, което е сторил. Което вече знаех, защото.
- Прочела си досието му?
- Аз. аз.
- Проверила си го, след случката в мазето. Така предполагаше и той. Много умно.
Той ми махна с ръка да започнем от най-отдалечения ъгъл, покрит като с килим от
миналогодишни изгнили листа.
- Не му позволявай да злоупотребява с теб по този повод. И той прочете твоето.
Свих рамене.
- Резултатът е равен.
- Той прочете твоето, преди
ти да прочетеш неговото. Бас ловя, че не ти го е казал, когато ти си му признала за неговото
досие.
- Не, не ми каза.
Той започна да гребе. В продължение на минута Саймън мълчеше, после хвърли поглед към мен.
- Обзалагам се, че и не ти е казал как стана всичко. Имам предвид боя. Поклатих глава.
- Само спомена, че човекът не бил насочил оръжие към него. И толкова.
- Случи се миналата есен. Беше се преместил в едно затънтено градче извън Олбани. Не
искам да засегна малките градчета, убеден съм, че там е много хубаво. за някои хора.
Огнища на културата и прочее. Но баща ми си намери работа в Олбани и това бе
единственото място, където успя да наеме жилище преди началото на учебната година.
Той отведе с греблото си листата до купчината, която бях започнала.
- Аз се мотаех зад училищната сграда и чаках Дерек да свърши разговора си с учителя по