математика. Опитваха се да съставят специална програма за него. Малко училище; не е
срещало момчета като Дерек. Нито като мен, както се оказа по-късно.
От корена на едно дърво изскочи мишка и Саймън се наведе да види къде е дупката . и
дали няма да наизлязат още мишлета.
- Подскачах с топката около баскетболния кош, когато трима от по-големите момчета се
приближиха до мен. Носеха бухалки и още щом ги зърнах, ми замириса на бой. Нямах
намерение да се противя - ако бяха поискали да играят, щях да се оттегля. Вятърът се втурна и
разхвърли листата наоколо. Саймън въздъхна, раменете му увиснаха.
Направих му знак да продължи, докато аз разчистя.
- Само че на тях не им трябваше игрището. Идваха за мен. Изглежда майката на едното
момче бе работила в някаква японска закусвалня, преди да бъде закупена от виетнамци, а те
я бяха уволнили. Случило се преди година, но, естествено, момчетата ме свързаха със
станалото. Заявих, че колкото и да им се струва чудно, азиатците са от различни
националности, които нямат нищо общо помежду си, при това не всички са
собственици на закусвални.
Той престана да гребе.
- Когато им казах, че не съм виетнамец, едното момче попита какъв съм. Аз съм
американец, но реших да удовлетворя любопитството им и обясних, че дядо ми е дошъл от
Южна Корея. Е, как можех да знам, че чичото на другото момче е бил убит в Корейската
война? Ако това момче изобщо бе влизало в час по история, сигурно е проспал урока.
Според него корейците били обявили война на американците. Поправих грешката му. Е, да,
проявих се като всезнайко. Баща ми винаги ми казваше, че ако не мога да си затварям устата,
по-добре да поработя повече върху магиите за защита. И тогава. - Той започна отново да
гребе и заговори с тих глас: - .Той се оказа прав. Доста бърборя, но не казвам кой знае какво,
нали знаеш? Все глупости. Помня само, че едното момче измъкна джобно ножче. Не
беше отворено и аз се зверих като идиот и се чудех какво е това. Мобилен телефон ли? МР3
ли? После - щрак! - и острието излезе. Помъчих се да отложа нападението, но вече беше
късно. Другото момче ме ритна, изгубих равновесие и паднах. Онзи с ножа се надвеси над
мен и аз започнах да подготвям защитната си магия, когато Дерек със страшна скорост се
втурна иззад ъгъла към нас. Сграбчи момчето с ножчето, хвърли го на една страна, сграбчи и
другото момче, третото хукна да се спасява. Второто се изправи - беше добре - и хукна след
другаря си. Но първото момче? Онова, което той откопчи от мен?
- Не е могло да се изправи на крака - прошепнах аз.
Саймън подхвана едно листо със зъба на греблото.
- Дерек беше прав. Нямаше огнестрелно оръжие. Но знаеш ли какво? - Той вдигна поглед
и се взря в очите ми. - Ако някой тръгнеше към Дерек с оръжие в ръка, той щеше да запази
спокойствие и да постъпи много по-умно. Но тогава не той, а аз бях в опасност. Разликата е
голяма. Татко казва, че това е в природата му. - отново се зае да рине усърдно и наоколо се
разхвърча трева, примесена с кал. - Ето как стана всичко. Проявих се като всезнайко, но не
успях да се спася от шепа селяндури, а сега Дерек.
Млъкна и аз разбрах, че не само Дерек обвинява себе си за случилото се.
- Както и да е - продължи след минута той, - нали не ме доведе тук, за да говорим за
това? И ако продължа да дрънкам, Дерек ще ни завари заедно. Имам чувството, че нямаш
желание да обсъждаш подобни неща с него.
- Така е.
Казах му за Рей.
- Не знаех как да реагирам и само влоших нещата, но пък тя ме завари напълно
неподготвена. Сега Дерек ще си помисли, че съм се изтървала, или че съм се разплямпала
пред приятелката си, споделила съм тайните си, но това не е истина, кълна се.
- Знам. Ти не си такава. - Той се подпря на греблото. - Рей е права по отношение на
Брейди. Използвах защитна магия срещу него. Постъпих безотговорно и глупаво, но след
случилото се с онези момчета, исках да реагирам бързо, нали разбираш? Видях как Брейди се
опитва да си го изкара на Дерек, и реагирах.
- Искал си да облекчиш обстановката.
- Така е. И ако снощи Рей ви е усетила, вината е на Дерек. Трябвало е да бъде нащрек.
Слухът му е изключително развит, както и. - той направи пауза - .зр ението му. Той
вижда доста добре в тъмнината, по-добре от нас. Трябвало е да забележи Рей, но вероятно е
бил много зает да мисли за бягството.
Не беше толкова зает, а имаше треска и не се чувстваше добре.