Саймън продължи:
- Освен това, забеляза ли настроението му? По-раздразнителен е от друг път. Счупи душа
в банята. Чу ли за това? - Той поклати глава. - Измъкна цялата дръжка и трябваше да излъжа
Талбът, че сме я изгубили. Но колкото до Рей, ще се наложи да . кажем.
- Според теб тя като нас ли е? Със свръхестествени способности?
- Възможно е да е полудемон. Но ако е такава, какво означава това за нас, вътре в дома?
Четирима от всичките пет деца? А може и Лиз да е такава, може да е шаман? Не ще да е
съвпадение. Не е възможно.
Той млъкна за миг и додаде:
- После ще му мислим. Сега повече ме притеснява фактът, че тя знае плана ни.
- Не просто го знае. Иска да се включи в него.
Саймън изруга под нос.
- Ще имаме полза от нея - рекох. - Тя познава живота навън много повече от ме н.
- И от мен. Просто. - той сви рамене. - Убеден съм, че Рей е страхотна, но исках да сме
само двамата.
Хвърли поглед към мен. Сърцето ми заби учестено.
- Имам много за разказване - и той докосна горната част на дланта ми, като се наведе
толкова близо към мен, че усетих дъха му в косите си.
- Какво за Рей? - попита някакъв глас.
Обърнахме се и видяхме Дерек да прекосява моравата.
Саймън изруга.
- Никой ли не ти е казвал, че чувството ти за ритъм не е наред?
- Ами, затова не свиря на барабани. Кажете, какво става?
Казах му.
38
Саймън се съмняваше в свръхестествените способности на Рей. Имало огнени полудемони, но на
петнайсетгодишна възраст тя трябвало да умее повече неща от това да оставя белези, които трудно биха могли да минат за изгаряния от първа степен. Не мислеше, че лъже. Според него тя просто гореше от желание сама да си повярва.
Подозирах, че е напълно прав. Изоставена още при раждането си, изместена в сърцето на
майка си от по-малките си братя и сестри, захвърлена в Лайл Хаус с непознати и отдавна
забравени от родителите си деца, да е нещо специално означаваше много за Рей. Онази
сутрин го бях прочела по лицето . - сияещо от вълнение.
Човекът, който най-бавно отхвърли идеята, бе Дерек. Той не изрази увереност, че Рей е
полудемон, но с мълчанието си показваше, че обмисля подобна вероятност. Споменът за
предишната нощ още го глождеше - както и мен, - тъй като опитите ни да открием, или да
отхвърлим всякаква връзка между нас, Лайл Хаус и труповете на хората със свръхестествени
способности, погребани в килера на мазето, се бяха осуетили. Ако Рей действително беше
полудемон, а Лиз шаман, вероятността да сме попаднали случайно в този дом бе сведена до
нула.
Можеше да се спори по въпроса дали дом за групово пребиваване на момичета и момчета
с душевно разстройство е обичайно място за деца със свръхестествени способности, особено
за онези, които не знаят какво са всъщност. Симптомите ни биха могли да бъдат обработени по
такъв начин, че да наподобяват тези на известни психични разстройства и тъй като на всички е известно, че човек не може да контактува с мъртви или изгорели хора, че не е възможно да захвърлиш дете с такава сила, че то да си счупи врата, ставаше очевидно, че сме болни. Някои от нас халюцинират, други биват хипнотизирани от огъня, трети дават израз на неконтролируемия си гняв.
Ала при Тори, с нейната бърза промяна на настроенията, нямаше нищо паранормално.
Очевидно, Питър е бил тук поради изостреното му състояние на тревожност, което също не
пасваше на предположенията ни.
И все пак, не можех да отхвърля усещането си, че нещо ми убягва, че е пред очите ми, но
умът ми се разсейва от други проблеми и аз не мога да го видя. Подозирах, че и Дерек чувства
същото.
Всички се съгласихме, че Рей трябва да дойде с нас, независимо дали има свръхестествени
способности, или не. Дерек по-скоро се колебаеше - да я „вземем ли с нас" или да
„рискуваме тя да остане тук". Ами ако за отмъщение ни издаде на сестрите? Не бях на
същото мнение, но се питах: „Ами ако след нашето изчезване те я притиснат
яко?"
Единственото условие, което Дерек постави, беше да пазим подробностите за нашите
способности за себе си, както и плановете си - поне на първо време.
***
Казах на Рей, а после Дерек пусна бомба, която никой от нас не очакваше. Трябваше да потеглим
същата нощ.
Тъй като беше събота, щяхме да използваме целия ден за подготовка, а домакинската
работа щеше да ни послужи за извинение, за да надникнем във всяко ъгълче на къщата и да