си осигурим провизии. Тази вечер госпожица Ван Доп отсъстваше, а дежурната сестра
нямаше да заподозре, че сме намислили нещо. По-добре беше да тръгнем веднага, преди
нещата да са се объркали.
След като преминах през етапа „Боже мой, имате предвид довечера!", трябваше да се
съглася, че колкото по-скоро тръгнем, толкова по-добре.
И така, докато Рей почистваше банята за момичета и ме пазеше, аз събрах багажа.
Много пъти бях събирала багажа си за лагер, ала не можеше да става и дума за сравнение
между двете - това сега бе изтощителен труд. Замислях се за всяка вещ -дали ще ни е чак
толкова необходима, няма ли да заеме много място и няма ли да е по - добре да си я купя, ако ми
потрябва.
Извадих четката, прибрах гребена. Задължително дезодоранта. Айподът и гланцът за
устни може и да не бяха жизнено важни за мен, но пък имаха малки размери и не ми се
струваше кой знае колко да ги нося със себе си. Сапун, четка за зъби, паста за зъби - щях да
си ги купя, тъй като не можех да си позволя да ги прибера от банята и някой да забележи липсата
им.
После дрехите. Беше все още хладно, особено през нощта. Трябваше да наблегна на
пластовете при обличането. Опаковах вещите си така, както ме бе научила леля Лорън,
когато прекарахме една седмица във Франция. Ще си облека потник, пуловер с дълги
ръкави, тениска и джинси. В чантата си напъхах още две тениски, един пуловер и три чифта къси
чорапки и бельо.
Дали щеше да е достатъчно? Колко време щяхме да се крием?
Избягвах да си задавам този въпрос. Саймън и Дерек изглежда мислеха, че много бързо ще
намерим баща им. Саймън правеше магии и трябваше само да ги разхвърля из различни
части на Бъфалоу.
Изглеждаше лесно. Но не беше ли твърде лесно?
Бях видяла израза в очите им. Очите на Дерек едва прикриваха тревогата му. Тези на
Саймън излъчваха инат и решимост. Когато ги притиснах, и двамата признаха, че ако не
успеят да намерят баща си, ще се свържат с други като тях - с хора, притежаващи
свръхестествени способности.
Ако диренето продължи по-дълго време, аз имах дебитна карта с парите, оставени ми от
татко. Саймън и Дерек също имаха карта с парите, които техният баща бе спестил за тях -
поне по хиляда долара на човек, така си мислеха. Трябваше незабавно да изтеглим колкото е
възможно по-големи суми, докато още никой не знае, че сме изчезнали и докато не са
започнали да ни преследват. Де рек щеше да задържи картата си и известна сума в брой, в
случай че му потрябват, а ние двамата със Саймън щяхме да разчитаме всеки на своите пари.
Щяха да ни стигнат.
Каквото и да станеше, нямаше да умрем от глад.Но нямаше да е лошо да си взема още една
блуза.
Блуза. това ми напомни.
Напъхах раницата си под леглото и се промъкнах в стаята на Тори. Вратата бе открехната.
Забелязах, че леглото на Тори беше празно.
- Ало? - леко побутнах вратата аз.
Тя скочи от леглото, което бе на Рей, преди да се премести при мен, и измъкна
слушалките от ушите си.
- Дълго ли чука?
- Аз. мислех, че си долу.
- О, значи си искала да се възползваш от положението, така ли? Да задействаш малкия си
план?
Отворих вратата и влязох.
- Какъв план?
- Онзи, който замисляте ти и бандата ти. Видях ви да се въртите наоколо и да
заговорничите срещу мен.
- Хм?
Тя завърза жиците на слушалките си около плейъра, като ги стегна с такава сила, сякаш си
представяше как ги увива около шията ми.
- За глупачка ли ме смятате? Не си толкова сладка и невинна, каквато изглеждаш, Клоуи
Сондърс. На първо място, ти съблазни гаджето ми.
- Гадже. Съблазнила съм го?
- После се метна на врата на онзи дълъг и отвратителен субект, Дерек, а трябва да си
наясно, че той се отнася към теб като към скимтящо кутре.
- Моля?
- И най-накрая, за да се увериш, че всички в къщата са против мен, привличаш на своя
страна и Рейчъл. Не си въобразявай, че съм пропуснала малкото ви
съвещанийце тази
сутрин.
- И си мислиш, че ние. плетем заговор против теб? - Изсмях се и облегнах гръб на скрина. - Как
усети егото си през вратата, Тори? Не се интересувам от отмъщение. Не се
интересувам и от теб. Ясно ли ти е?
Тя се свлече до ръба на леглото, петите докоснаха пода, очите се свиха и се превърнаха в тесни
цепки.
- Мислиш се за много умна, така ли?
Отпуснах се назад с нарочно преувеличена въздишка.
- Никога ли не спираш? Като счупена грамофонна плоча си. Аз, аз, аз. Целият свят се