духове. Обикновено тези неща ставали постепенно.
Дали това не бе типично за развитието изобщо? Макар в книгите да пише: „На
дванайсетгодишна възраст децата навлизат в пубертета и излизат от него на осемнайсет", но
това е обобщение. Има момичета като мен и момчета като Дерек, които не се побират в
определения и норми.
Може пък свръхестествените способности на Рей да разцъфнат по-късно, като месечният
ми цикъл. А моите способности може би се проявяват като пубертета на Дерек - промените
настъпват внезапно.
Очевидно полудемоните имат нормална човешка майка и баща демон, приел човешки вид,
за да . направи детето. Това пасваше на историята на Рей, чиято майка я бе изоставила при
раждането, докато бащата липсваше в картинката.
- Дим! - изписка тя и сложи ръка на устата си. Размахваше кибритената клечка във
въздуха. - Видях дим. Кълна се! Да, знам, че трябва да пламне, но бе страхотно! Ето, виж.
Тя откъсна още една клечка.
Полудемон ли беше Рей?
Надявах се.
40
Нагласихме часовника на Рей да звънне в три. Според Дерек тогава бе най-тихата част на
нощта и вероятността някой да ни забележи беше най-малка. В 2:45 изключихме звънеца и в
2:50 вече бяхме вън от стаята с раниците си.
Внимателно затворих вратата и в коридора стана тъмно като в рог. Ориентирахме се по
тиктакането на стенния часовник, за да стигнем до стълбите.
Кълна се, че този път подът проскърцваше при всяка наша стъпка, но колкото и да се
напрягах да доловя шум откъм стаята на Тори или откъм тази на госпожа Талбът, чувах
единствено часовника.
Като слязохме на долния етаж, луната надникна иззад дръпнатите встрани завеси и
прониза тъмнината достатъчно, за да различим силуетите на масите и столовете, преди да се
блъснем в тях. Тъкмо завивах по коридора, когато от мрака се появи тъмна сянка. Сдържах
вика си и се намръщих в очакване да се сблъскам с Дерек. Но беше Саймън и само като
погледнах посивялото му лице, думите приседнаха в гърлото ми.
- Какво.? - започнах аз.
- Дерек с вас ли е?
- Не.
- Изчезнал е.
Той повдигна нещо, което проблесна в тъмнината и само след миг разпознах часовника на Дерек.
- Нагласил е будилника за 2:45. Когато звънна, аз се събудих и го видях на възглавницата
си. Неговото легло беше празно.
Пръстите на Рей се сключиха около ръката ми.
- Но нали Дерек няма да идва? Тогава да тръгваме.
- Снощи не ти ли каза нещо? - шепнешком попитах аз.
Саймън поклати глава.
- Спеше. Не го събудих.
- Може да е в банята - прошепна Рей. - Хайде, трябва да...
- Проверих всички бани. Празната стая. Надникнах и в кухнята. Никъде го няма. Случило
му се е нещо.
- Ако беше така, нима щеше да ти остави часовника си? Може би. - мъчех се да намеря
разумно обяснение, борех се с надигащата се в мен паника, която ми казваше, че разумно
обяснение няма. - Може би се опасява, че в последния миг ще го повлечем с нас и ще събудим
някого.
- Като го споменахме. - започна Рей и отправи поглед към тавана.
Двамата със Саймън се спогледахме и аз разбрах, че колкото и логично да бе моето
обяснение, Дерек знаеше, че Саймън нямаше да тръгне, без да се увери, че той е добре.
- Вижте. - каза Рей.
- Вие тръгвайте - каза Саймън. - Аз ще намеря.
- Не - отсякох. - Аз ще го намеря.
- Но.
Вдигнах ръка и го прекъснах.
- Каква полза, ако аз тръгна, а ти останеш тук? Става въпрос за твоя баща. Само ти знаеш
как да го открием.
Саймън извърна поглед встрани.
- Какво? - обърна се към мен Рей. - Забрави за Дерек, Клоуи. Нали знаеше, че той няма да
дойде? Ще се оправи някак. А ние трябва да тръгваме.
- Ще го намеря и ще ви последвам - казах. - Ще се срещнем зад фабриката, разбрано?
Саймън поклати глава.
- Отговорността е моя.
- В този момент баща ти е твоята отговорност. Не можеш да помогнеш на Дерек - нито на
мен, - ако не успееш да го намериш.
Мълчание.
- Съгласен ли си?
Той сбърчи вежди и аз бях сигурна, че не е
съгласен, че не иска да избяга.
- Трябва да тръгвате - казах аз.
Той ме хвана за ръката, вплете пръсти в моите и ги стисна. Сигурна съм,
че се изчервих
така, сякаш ме бе целунал.
- Ще бъдеш ли предпазлива? - рече той.
- Ще бъда. Ще намеря и него, и вас.
- Ще те чакам.
***
Саймън взе раницата ми. Ако ме хванеха с нея, щяха да ме разобличат. Ако я бях скрила
някъде, можеше и да нямам възможност да си я взема.