засмях.
- Опа! Сигурно съм взела чужда гуменка на излизане.
- Къде е той?
- Кой? - изписуках аз.
Тя посочи гуменката.
- Дерек.
- Дерек? Негова ли е? - Погледнах скришом през рамо към храстите, за да отклоня
вниманието . натам. - Аз. не съм виждала Дерек, откакто вечеряхме. И т-той ли е навън?
- О, сигурна съм в това. Предполагам, че отдавна е излязъл със Саймън и Рей. Избягали са, а ти
ги охраняваш и отвличаш вниманието от тях.
- М-моля? - Вече не се преструвах. - Из-збягали са? Н-не. Двамата с Дерек. - посочих
към храстите. - Той знаеше кода, така че излязохме, за да останем насаме и. вие знаете.
Тя се приближи до мен, но не отмести лъча от очите ми.
- Да се срещнете на същото място, където се видяхте и в петък вечер?
- Точно така. - Дръпнах блузата си надолу и се постарах да изглеждам смутена.
- Нима наистина си мислиш, че ще повярвам на думите ти, Клоуи? Момичета като теб
няма да отделят на момчета като Дерек Суза и минутка от ценното си време, какво остава да
се шляят с него из храсталаците и да пълзят из мазетата.
Вдигнах глава.
- Но нали ни хванахте? В петък. Нали точно вие казахте.
- Знам какво съм казала, Клоуи. И прекрасно знам какво вършехте в килера. Открих новите ви
приятели.
Стоях като закована на мястото си и не вярвах на ушите си.
- Какво ви казаха? - Пръстите се сключиха около ръката ми. - Бяха от неговите хора,
нали? От хората на Самюъл Лайл.
Тя се надвеси над мен, а очите . блестяха, сякаш и тя като Дерек имаше треска - в тях се четеше
лудост.
- Споделиха ли неговите тайни с вас? А откритията му? На никого няма да кажа, че си
избягала. Ще им кажа, че съм те открила да спиш в стаята с телевизора. А ти ще споделиш с
мен всичко, което си чула от духовете в мазето.
- Аз. не мога да разговарям с духове.
Помъчих се да се откопча от ръката ., ала тя ме стисна още по-здраво. Отпуснах се, сякаш
се предавах, после се втурнах в противоположната посока. Ръката . увисна, но аз се бях
отдръпнала много силно, залитнах и изгубих равновесие. Тя се хвърли към мен. Аз се
строполих на земята. Докато се мъчех да се отстраня от пътя ., над стълбищните перила се
надигна тъмна сянка.
Д-р Джил имаше време само колкото да зърне сянката, която се надвеси над нея. Обърна
се и отвори уста. Дерек се приземи точно пред нея. Тя замята ръце във въздуха, нададе
пронизителен писък, изви се назад, но се препъна в собствените си крака. Докато падаше на
земята, бръкна в джоба си да извади нещо. Дерек се стрелна и стисна ръката, с която тя
измъкна радиото за двустранна връзка. То падна в тревата. Черепът . дрънна върху цимента
на площадката.
Хукнах напред. Дерек се надвеси над нея да провери пулса ..
- Нищо . няма - въздъхна с облекчение той. - Припаднала е. Хайде! Тръгвай, преди да е
дошла на себе си.
Пръстите му се сключиха около ръката ми. Мръсни, но човешки. Лицето и ръцете му бяха
станали пак нормални, а единственият белег за неотдавнашното му изпитание бе съдраната
му и окаляна риза. Отблъснах го, приближих се до гуменката му и я вдигнах от земята, а
когато се обърнах, видях, че държи гуменката, която аз бях събула.
- Да си ги разменим ли?
Обухме всеки своята си гуменка.
- Саймън ме чака при фабриката - казах. - Трябва да го предупредим. Тук знаят за
бягството ни.
Той ме побутна към страничната ограда.
- По шосето е опасно. Мини през дворовете.
Погледнах назад.
- Точно зад теб съм - рече той. - Тръгвай!
Започнах да се катеря по първата ограда, ала по критериите на Дерек бях твърде бавна -
той ме хвана и ме прехвърли от другата страна, после я прескочи, сякаш се състезаваше в
дисциплината „бягане с препятствия". След още две огради воят на сирената ни хвърли зад
сградата на някаква детска градина.
- Полицията ли е? - попитах шепнешком.
- Не мога да кажа.
След миг забелязах:
- Д-р Джил знае за труповете. Когато ги вдигнахме, тя вероятно не е била в кабинета си,
както мислехме. Знае, че мога да контактувам с мъртъвци, знае и за Самюъл Лайл, както и.
- После.
Имаше право. Отпъдих мисълта от главата си и се съсредоточих в сирената. Тя профуча
край нас в противоположна посока и изчезна.
- Пред къщата ли спря? - попитах.
Той поклати глава.
- Още я чувам. Хайде, тръгвай.
Според Дерек между Лайл Хаус и следващата пряка имаше седем двора. Доверих му се.
Тъкмо препускахме през петия, когато ръката му се стрелна напред като железопътна бариера и