аз се блъснах в нея. Обърнах се и видях, че, изпружил врат, той въртеше глава и се
ослушваше. Изминаха десет секунди. Дръпнах го за ризата, ала той не ми обърна внимание и
остана още десет секунди в същото положение. После наведе глава и
прошепна:
- Чувам шум на спрял автомобил. Там има някой.
- Къде?
Нетърпелив жест с ръка.
- Там. На улицата, която трябва да прекосим. - Вдигна пръст във въздуха.
- Стъпки. Някой
говори. Жена. Шепне. Не мога да разбера думите ..
- Разпознаваш ли гласа?
Той поклати глава.
- Стой тук. Ще се приближа, може да доловя думите.
Направи дълъг скок към къщата и спря зад храсталака.
Огледах се. Стоях по средата на двора, изложена на опасността да ме
видят, ако надникнат
през някой прозорец. Мястото, където беше спрял той, бе далеч по-безопасно от
моето. Щом се приближих, той се извъртя и ме прониза с поглед.
- Извинявай - прошепнах и тихо се запромъквах към него.
Той махна с ръка да изчезвам. Но аз не спрях. Той отново ме прониза с поглед и извърна
глава. Пропълзях зад него и се спотаих. Главата му бавно се движеше - по посока на
гласовете, предполагам. Но когато се извъртя към мен, забелязах вирнатата му брадичка,
разширените му ноздри и осъзнах, че души във въздуха.
Щом ме видя да го наблюдавам, тутакси свъси вежди.
- Различаваш ли, хм.?
- Миризми - изстреля думата той. - Да, мога да различавам миризми. Като кучетата.
- Нямах предвид.
- Както и да е.
Отново погледна встрани, като внимателно изучаваше силуета на оградата.
- Предполагам, че вече си осъзнала какво съм аз.
- Върколак.
Постарах се да говоря с обичайния си тон, но не съм сигурна, че успявах. Не исках да
разбере, че съм уплашена, тъй като тъкмо това очакваше, защото не ми беше признал
истината още в началото. Рекох си, че да си върколак не е по-различно от това да си
некромант, магьосник или полудемон. Но не беше така.
Мълчанието се проточи и аз разбрах, че трябва да кажа нещо. Ако беше признал, че е
полудемон, щях да го засипя с въпроси, но тъй като не казах нищо, мълчанието ми го дамгоса
като нещо по-различно от нас, като нещо не тъй естествено, като нещо лошо.
- Какво. се случи преди малко? Ти, хм.
- Промених се. - Той пристъпи надясно, наведе се, за да чува по-добре, после се
отдръпна. - Не очаквах да се случи, преди да навърша поне осемнайсет. Така мислеше татко.
Но сърбежите, треската, мускулните спазми миналата вечер - били са предупреждение.
Трябваше да се досетя.
Повя ветрец и Дерек наклони глава на една страна. Пое си дълбоко въздух и поклати
глава.
- Непознати - и посочи към задната част на двора. - Ще се покатерим по онази ограда, ще
минем натам и ще заобиколим. Да се надяваме, че дотогава колата ще се махне.
Прескочихме задната ограда, втурнахме се през съседния двор и излязохме на улицата.
Дерек внимателно я огледа, като в същото време се ослушваше, предполагам, и душеше,
после ме поведе към отсрещния тротоар. Промъкнахме се в първия двор и продължихме на
изток, като тичахме направо през откритите пространства на дворовете.
Стигнахме до шосето и аз видях автомобила, за който ми бе казал. Голяма спортна кола,
сребриста на цвят, едно каре по-надолу. Фаровете бяха загасени, но на волана имаше някой -
той се навеждаше, сякаш говореше на някого.
- Ще се наложи да тичаме - каза Дерек. - Да се надяваме, че няма да ни видят.
- Мислиш ли, че търсят нас?
- Не, но.
- В такъв случай ще им се сторим подозрителни.
- Три и половина след полунощ е. Така или иначе изглеждаме подозрителни. Той хвърли поглед
към колата.
- Добре. Но ако забележиш нещо обезпокоително? Ще вървиш след мен.
- Тъй вярно, сър.
42
Покатерихме се на оградата под плачещата върба, като се криехме в клоните и сянката ..
Дерек ме настани от лявата си страна, по-далеч от автомобила. От разстоянието, на което
бяха, щяха да видят възрастен мъж да върви с жена.
- Ще вървим и ще си говорим, нали? Като нормална двойка, излязла на късна нощна
разходка. Без да се крие.
Кимнах с глава, а той ме хвана подръка. Бързо излязохме на тротоара и когато свихме към
бордюра, забавихме крачка.
- Хайде, говори ми - измърмори той.
- И когато се. промени.
Последва кратък смях, защото очевидно е нямал предвид точно това. Продължавах да