говоря тихо, защото както аз не можех да чуя разговора в автомобила, така и те нямаше да
чуят думите ми, а само неразбираемо мърморене.
- Промени се и стана. - помъчих се да се досетя как да назова по-точно онова, което бях
видяла - холивудски върколак, получовек-полузвяр.
- Вълк.
Поведе ме наляво, по-далеч от колата.
- Вълк ли?
- Нали знаеш? Голямо диво животно от семейството на кучетата. Обикновено се среща в
зоологическите градини.
- Превърна се в.? Но това не е. - спрях по средата на изречението.
- Физически възможно? - Отново кратък смях. - Да, тялото ми се мъчеше и протестираше.
Нямам представа как се получава. Предполагам, че по-късно и това ще разбера. Много покъсно,
при това ако имам късмет. Придвижваме се към лявата страна на улицата. Фабриката е точно.
Той млъкна и се обърна в мига, в който автомобилните фарове светнаха. Дерек стисна
ръката ми и хукна да бяга, като помъкна и мен след себе си.
- Видяха ни - каза.
- Но не ни търсят.
- Напротив, търсят ни.
Дръпна ме за ръката и ме насочи към съседния двор. Когато наближихме оградата, той ме
сграбчи за кръста и ме прехвърли от другата страна. Паднах на четири крака, скочих и
хукнах към най-близкото скривалище - една метална барака.
Дерек се втурна след мен и за миг останах неподвижна, опряла пламналото си лице до
хладния метал, жадно поемаща леденостудения въздух. После се изправих.
- Как.?
- Чух ги да казват: „Те са" и „Обади се на Марсел".
- Марсел ли? Това не е ли името на д-р Давидоф?
- Да, а нещо ми подсказва, че не е толкова често срещано, за да е съвпадение.
- Но как.
Той запуши с длан устата ми и аз усетих миризмата на кал. Наведе се до ухото ми.
- Заобикалят карето. Чувам гласове. Сигурно са свалили стъклата и се ослушват за нас.
Но кои бяха те? Откъде бяха дошли? Саймън и Рей бяха изчезнали преди не повече от
четирийсет минути. Как са дошли до тук толкова бързо?
- Тори - прошепнах аз.
- Моля?
- Тори е разбрала за бягството ни. Затова беше толкова спокойна. Не се издаде; беше.
- Няма значение. Тръгват надолу по шосето - посочи нататък Дерек. -Хайде!
Той ме побутна в противоположната посока.
- Фабриката е в самия край. Трябва да стигнем до там. Тичай по тревата, за да не вдигаш
шум.
Препуснахме по ивицата между тротоара и шосето, гуменките ни шляпаха по паважа, но
по тревата се придвижвахме безшумно. До края оставаха само три къщи, вече се виждаха
очертанията на фабриката, когато Дерек изруга. След още три крачки разбрах причината:
около паркинга на фабриката се издигаше двуметрова ограда, направена от вериги, а на
портата висеше катинар.
- Качвай се - каза Дерек.
Улових се за веригите и започнах да се катеря. Той се опита да ме повдигне, ала аз му
махнах с ръка да спре и да ме последва. Бях стигнала почти до върха, когато едната половина
на фабриката лумна в светлина. Хвърлих поглед назад. Двигателят на автомобила изръмжа.
- Бързо, бързо, бързо! - прошепна Дерек.
Колата шумно спря, спирачките изскърцаха. Дерек се бе превил отгоре на оградата и
скочи. Падна на краката си и се завъртя в мига, в който вратата на автомобила
широко се отвори.
- Скачай! Ще те хвана.
Вече се приближавах до земята, но скочих. Той ме хвана и ме изправи на крака, после ме
блъсна да бягам към фабриката.
- Дерек! Клоуи!
Беше женски глас. Продължих да тичам, но като чух името си, се обърнах назад. Дребна
сивокоса жена се хвана за веригата. Непозната.
Някакъв мъж забързано мина пред колата. В ръцете си държеше продълговат, тъмен
предмет и когато го вдигна, сърцето ми спря да бие.
- Пушка! - извиках аз, без да спирам да тичам.
Дерек погледна към мен с разширени от ужас очи.
- Те имат.
Той ме изблъска, точно в мига, в който нещо изсвистя покрай ухото ми. Шмугнахме се в
купчината дървени палета. Те тракаха около нас, блъскаха ме силно в гърба и раменете.
Скочих и се мушнах в съседната купчина, хукнах да бягам, превита на две, докато стигнахме до
стената на фабриката.
Профучахме покрай северната . страна, наведохме се и се мушнахме в една ниша. Дерек
ме издърпа иззад ръждясалия метален контейнер.
- Т-те ст-стреляха по нас - прошепнах аз, като едва изричах думите. - Не. Т-трябваше да
взема. може би радио. Или мобилен телефон. Сгреших.
- Не си сгрешила - той се изви и затърси нещо на гърба си.