— Недейте, Георгий Николаевич, не си хабете напразно думите. Кой друг, освен вас, би предположил, че вие няма да влезете в колата? Никой. Защото на шофьорското място винаги сте сядали единствено и само вие — сам ми го казахте. Вашата съпруга не е карала колата. Кой друг, освен вас, е знаел, че предната дясна врата не се отваря отвън? Никой. И никой друг, освен вас, не би се опитал да убие Елена Петровна по този странен начин, като използва вашата кола и сложи взривно устройство под шофьорското място. Ще открием или дистанционното управление, или човека, когото сте наели. Трети вариант няма. Ще напиша заповед за вашето задържане.
— Вижте какво…
— Кажете?
— Какво трябва да направя, за да ми повярвате?
— За съжаление, не мога да ви дам такъв отговор. Мога само да ви посъветвам как да облекчите положението си.
Привечер си оставаше все така задушно и едва на разсъмване малко се поразхлаждаше. Олга Ермилова прекара безсънна нощ, но причина за това не бе само жегата. Вчера вечерта в предаването „Пътен патрул“, което редовно гледаше, чу една странна новина: Елена Дударева е убита, а нейният съпруг — Георгий Дударев, е задържан като заподозрян за извършването на убийството. Мозъкът й отказваше да възприеме тази информация и вместо конструктивни идеи, подхвърляше на Олга някакви странни мисли за сина й, на когото сигурно също му бе горещо в пионерския лагер, и за зимните дрехи, които отдавна трябваше да занесе на химическо чистене. Лека-полека главата й се поизбистри и тя започна поне малко да се ориентира в действителността. Трябваше да се обади на Георгий и да разбере дали това е истина. Олга дори понечи да посегне към телефона, но се сети навреме, че ако той наистина е задържан, както съобщиха по телевизията, в жилището им навярно имаше служители на милицията, които щяха да заразпитват кой и защо се обажда, а в същото време щяха да започнат да засичат номера на абоната. Разбира се, можеше да излезе и да се обади от уличен автомат, но това също бе опасно. Ами ако мъжът й, който бе дежурен, точно в този момент решеше да си поговори с нея? Щеше да се обади вкъщи, а там никой нямаше да вдигне слушалката. Вече бе късно, почти един часът през нощта, и щеше да й е трудно да лъже за пореден път къде е била.
Но Олга Ермилова знаеше със сигурност, че Георгий не е убиец. Както всеки жив човек, и той имаше много недостатъци, но не можеше да убие никого. Беше станала някаква грешка и тя трябваше да му помогне да се измъкне.
Олга се въртя в леглото до сутринта, без да мигне, и започна да мобилизира ума и душата си за момента, в който мъжът й щеше да се върне от дежурство. Осъзнаваше, че трябва да е готова за всичко и да намери сили да изтъкне всякакви, дори и най-опасните аргументи, за да спаси Георгий. В девет часа сутринта тя се обади в службата си и каза, че е болна и че днес ще си остане вкъщи, но утре задължително ще отиде на работа. Колегите й се отнесоха със съчувствие към нея и й казаха да се лекува и да не се притеснява за нищо.
Михаил се прибра вкъщи едва към обед. Дотогава Олга успя да се мобилизира и да се подготви за разговора. Но когато видя мъжа си, пребледнял и омаломощен от жажда след едно денонощие работа, отново изгуби самообладание.
— Искаш ли да хапнеш? — попита плахо тя. — Или направо ще си легнеш да спиш?
— Отивам в банята — измърмори Михаил и свали мократа си от пот риза. — Първо ще си взема душ, а после ще правя всичко останало.
Той хлътна в банята и скоро Олга чу шуртенето на водните струи. Не, не можеше да чака повече. Или сега, или никога. Тя отвори решително вратата на банята. Михаил стоеше под душа със затворени очи и миеше главата си с шампоан.
— Миша, вчера чух по телевизията, че са убили някоя си Дударева, а мъжът й е арестуван като заподозрян за убийството. Вярно ли е?
— Вярно е — отвърна той, без да отваря очи. — Защо питаш? Познаваше ли я?
— Не, не я познавам.
— Тогава какъв е проблемът?
— Познавам мъжа й. Миша, това е някаква грешка. Той не е убиец.
Михаил отми на бърза ръка пяната от косата си и отвори очи. Лицето му беше спокойно, но по него се четеше искрено любопитство.
— Ти познаваш Дударев, така ли?
— Да.
— Откъде? Защо аз не знам нищо за това твое познанство?
— Какво значение има, Миша? Познавам го — и толкова. Това не е важно.
— А кое е важно? Обясни ми, ако обичаш.
— Познавам Георгий. Той не може да убие жена си.
— Че защо да не може?
— Защото не може. Сигурна съм. Той е почтен човек и истински мъж и в никакъв случай не би вдигнал ръка на жена.