— Привет, момчета! — викна той. — Поздрави от Втори взвод! — И натисна спусъка на оръдието.
След броени секунди столовата заприлича на кървава баня. Харви не можеше да се нарадва на гледката.
Това бе един от онези мигове, в които боготвореше професията си.
В другия край на станцията Сиборг чу шумотевицата, предизвикана от малкото празненство на Харви, но имаше време само колкото неволно да потрепери. Не че не обичаше Харви, напротив, но след няколко съвместни операции човек неминуемо започва да си задава въпроса необходимо ли е всичко около теб непрестанно и ненужно да експлодира, когато едничкото спасение е просто да си колкото се може по-далеч от Даниъл Харви.
Думкането и трещенето предизвикаха точно това, което се очакваше — обините при генератора зарязаха постовете си и се втурнаха да помагат на своите другари, които така весело гинеха в столовата. Сиборг хукна към генераторите, като се присвиваше от болка в крака, и изненада някакъв екземпляр, вероятно обински учен, който тъкмо се бе показал на вратата. Сиборг го простреля, на освободеното от него място се появи друг и той му прекърши врата с един удар. Съприкосновението с чуждоземната плът не се оказа никак приятно, нито усещането за хрущящи кости под дланта му. За разлика от Харви, Сиборг не одобряваше насилието, нито го смяташе за най-добрия начин за действие. Една особеност на характера, която бе забелязал още в самото начало, но се бе постарал да прикрие, с което само си бе навлякъл подозрителността на другарите си. С времето се бе научил да я преодолява — като човек, който е съгласен на всичко, когато алтернативата е да го бутнат от ръба на скалата — ала тъкмо в моменти като този си даваше съвсем ясна сметка, че Специалните части не са точно за него.
Сиборг влезе в следващото помещение, което заемаше по-голямата част от постройката, и видя две големи машини — вероятно бяха акумулаторите, които трябваше да унищожи.
Отвличащата маневра на Харви щеше да действа само дотогава, докато той е жив, и понеже го познаваше добре, Сиборг се съмняваше в нейната продължителност. Той се огледа за някакво контролно табло или нещо като шалтер, с други думи, бърза и лесна възможност да прекрати електроподаването. Не видя нищо, всички табла и прибори бяха в стаята, където бе убил двамата обини. Зачуди се дали не бе трябвало да остави един от тях жив, за да го накара да изключи електростанцията, но това едва ли щеше да е лесноосъществимо.
— Мамка му! — изруга той и тъй като не му хрумваше нищо друго, вдигна обинското оръжие и пусна един откос по акумулаторите. Куршумите се забиха в металната обшивка на горния, разхвърчаха се искри и се чу пронизително свистене, като от въздух, излизащ през тясно отвърстие. От една дупка бликна зеленикав газ.
„Какво пък, дявол го взел — помисли Сиборг и се прицели в нея. — Да видим дали тази гадост може да гори“.
Оказа се, че може.
Експлозията събори Джейн Сейгън по задник и тя запремигва заслепено няколко секунди — възстанови зрението си тъкмо навреме, за да зърне фучащите към нея в небето отломки от взривеното помещение. Побягна и инстинктивно провери в интеграционната мрежа дали по някакво чудо Сиборг е оцелял. Нямаше нищо, разбира се. Човек не може да оцелее след подобен взрив. В замяна на това усещаше присъствието на Харви, той все още бе леко опиянен след преживяната оргия от необуздано насилие. Тя насочи вниманието си към научната станция — прозорците бяха разбити и от някои се подаваха огнени езици. Трябваше да изминат още няколко секунди, преди да осъзнае, че отново разполага с интеграционна мрежа. Изключването на генератора по някакъв начин бе възстановило достъпа до нейния МозКом.
Сейгън отдели цели две секунди, за да се наслаждава на възстановената интеграция, и едва тогава се сети да провери дали е свързана с някой друг.
Взривът събори Ботин и обина на пода, а кувьозът се разтресе заплашително. Все пак не се прекатури, както и вторият кувьоз. Светлините угаснаха, но след секунда светна зеленикавото сияние на аварийното осветление. Обинът се надигна от пода и отиде до стената, за да включи резервния генератор. Ботин също скочи, извика: „Зоя!“ и се втурна към вратата. Иаред го изпрати с поглед; и той бе обезпокоен за момичето.
::Дирак:: — отекна в главата му гласът на Джейн Сейгън. — ::Отговори ми.::
Съзнанието му бе залято от усещането, че е напълно интегриран. Беше като топла слънчева светлина.