::Добре:: — въздъхна Сейгън. — ::Опитай да се върнеш в лагера и да измъкнеш запаметяващото устройство от трансферния модул в лабораторията на Ботин. Това е заповед.::
::Какво има на него?::
::Не какво:: — поправи го Сейгън. — ::Кой.::
В далечината се чу слабо бучене.
::Надушили са ни:: — възкликна Харви. — ::Качвай се, лейтенант.::
— Вече в безопасност ли сме? — попита Зоя няколко минути след старта.
— Да, Зоя — отвърна Сейгън. — Мисля, че да.
— Татко кога ще дойде да ме види?
— Не зная, Зоя. — Сейгън я погали по косата. — Нямам представа.
В тясното пространство на капсулата Зоя протегна ръце, за да я прегърнат. И Сейгън я прегърна.
15.
— Е, Сци, ти беше прав — каза генерал Матсън. — В края на краищата Иаред Дирак се оказа полезен.
Матсън, генерал Сцилард и полковник Робинс обядваха в генералската столова. Този път и тримата — генерал Матсън бе нарушил традицията да не се позволява на по-низши чинове да се хранят тук и бе поръчал на Робинс огромна порция спагети болонезе. Дори се бе опълчил на забележката на един разгневен генерал с думите: „Я млък, говно смачкано. Този човек си е заслужил шибаната паста“. След този случай и останалите генерали бяха почнали да водят подчинените си тук.
— Благодаря — каза Сцилард. — Ако нямаш нищо против, бих искал да ми кажеш как смятате да оправите проблемите с нашите МозКоми. Изгубих няколко кораба заради прословутите ви специалисти, които са си позволили да оставят „задна вратичка“.
— Робинс е запознат с подробностите — отвърна Матсън.
И двамата се обърнаха към Робинс, който дъвчеше с издути бузи. Полковникът побърза да преглътне и очите му се насълзиха.
— Първото, което направихме, естествено бе да премахнем тази задна вратичка — докладва той. — Така че проблемът е решен. Което не означава, че ще спрем дотук. Възнамеряваме да прегледаме всички програми в търсене на скрити кодове, „задни вратички“ и всякакви други нерегламентирани възможности за достъп, които биха могли да ни създадат проблеми. Въведохме и проверка за вируси за всички съобщения и информационни пакети, изпращани чрез МозКом. С други думи — вирусът на Ботин вече е безсилен.
— Въобще не трябваше да е заплаха — намръщи се Сцилард. — Още от зората на компютърната ера съществуват антивирусни програми, а вие дори не сте си направили труда да разработите нещо подобно за МозКом. Всички щяхме да измрем само защото не сте спазвали елементарна програмна хигиена.
— Не сме поставяли антивирусни програми, защото не се е налагало — намеси се Матсън. — МозКом е затворена система, напълно обезопасена срещу външни атаки. Дори атаката на Ботин в края на краищата се провали.
— Но беше на косъм — не се предаде Сцилард.
— И защо? Защото един от хората, седящи на тази маса, искаше да създаде тяло, в което да напъха съзнанието на Чарлз Ботин. Но хайде да не назоваваме виновника.
Сцилард само изсумтя.
— И без това настоящата серия на МозКом се спира от производство — каза Робинс. — Следващото поколение изкуствени мозъци вече премина успешни изпитания при гамеранците, готови сме за въвеждане в масово производство. Строежът им е коренно различен, напълно органичен, с оптимизирани кодове и без възможностите за достъп на предишния МозКом. Вратата за подобен род атаки е захлопната, генерале.
— Да, за онзи, който е работил над предишната серия — не се предаваше Сцилард. — Но какво ще кажете за тези, които познават новия модел? Как можем да разберем дали на някого от тях не му е изхвръкнала чивията?
— Като внимаваме — отвърна Робинс.
— Постарайте се да внимавате много — предупреди го Сцилард.
— Като стана дума за това — заговори Матсън, — какво смяташ да правиш с лейтенант Сейгън?
— Какво искаш да кажеш? — попита Сцилард.
— Без да правим от мухата слон, тя знае твърде много. От Ботин и Дирак е узнала за Конклава и че пресяваме стриктно всякаква информация, преди да я подхвърлим на обществеността. Сци, тя е в течение на неща, до които не би трябвало да има достъп. Това е опасна информация.
— Не виждам нищо опасно — възрази Сцилард. — В края на краищата това е самата истина. Конклавът наистина съществува. И ако някога заработи така, както възнамерява, ще се озовем срещу течението на реката без гребла.