::Защо просто не смажем тези негодници от орбита?:: — попита Харви. — ::Правили сме го и преди.::
::Долу има хора, забрави ли?:: — обади се Иаред за първи път. — ::Сигурно трябва да избягваме оръжия, които могат да им навредят или дори да ги изтребят.::
Харви го изгледа за миг, после реши да смени темата.
Иаред премести поглед към Сара Поулинг, но тя само сви рамене. Отношенията им с другите през двете седмици, откакто бяха постъпили във Втори взвод, можеха да се определят най-точно като „ледени“. Останалите членове на взвода се държаха с тях любезно, но се стараеха да ги избягват. Джейн Сейгън, командващият офицер, им даде да разберат, че това е част от нормалното третиране на новобранците, докато не преминат през огъня на първата бойна мисия.
::Дотогава ще стискате зъби:: — посъветва ги още първия ден и после ги остави да се справят сами.
Иаред и Поулинг бяха неспокойни. Едно е да не ти обръщат внимание, съвсем друго — да си отрязан от пълно интегриране с взвода. Имаха съвсем слаба връзка, колкото да поддържат разговор и да получават най-необходимата информация относно предстоящата мисия, но нищо касаещо близките взаимоотношения между останалите войници. Иаред погледна към Харви и за пореден път се зачуди дали изолацията не е някаква форма на обучение. Ако беше така, изглеждаше доста груб метод спрямо човек, с когото предстои съвсем скоро да се сближиш. Той знаеше, че останалите поддържат пълна интеграция — виждаше го по някои на пръв поглед неуловими жестове, подсказващи за постоянен безгласен диалог между тях. Иаред и Поулинг копнееха да бъдат включени, но осъзнаваха, че за момента са подложени на изпитание.
За да компенсират липсата на връзка с взвода, двамата бяха интегрирани почти интимно: прекарваха толкова много време в главите си, че към края на седмицата вече бяха започнали да си омръзват. За първи път осъзнаваха, че дори интегрирането си има граници, които не бива да се прекрачват. За разнообразие от време на време допускаха при себе си и Стивън Сиборг. Стивън, който бе подложен на същия хладен прием от Първи взвод, но нямаше други новобранци, с които да се утешава, им бе благодарен почти до сълзи.
Сега, докато поглеждаше крадешком към Джейн Сейгън, Иаред се питаше дали командирът ще ги остави неинтегрирани и по време на операцията. Струваше му се доста рисковано. За него и за Поулинг поне.
Сякаш доловила мислите му, Сейгън извърна глава и заговори:
::Ето какво се иска от нас.:: — Прати им карта на малката колония с указаните пунктове. — ::Помнете, че това е разузнавателна операция. Тъй като от колонията не са се опитвали да пратят мигносонда, трябва да се предполага, че или са измрели, или са откарани някъде, където се намират в пълна изолация. Задачата ни е да изтребим рреите с минимални разрушения за колонията. Повтарям: минимални, Харви.:: — Изгледа го и той видимо се присви под втренчения й поглед. — ::Нямам нищо против да се използват експлозиви, но не и когато сме на колония, където всичко е в постоянен недостиг.::
::Какво?:: — учуди се Рентген. — ::Да не искате да кажете, че после ще оставим тези типове да си живуркат тук? Ако са още живи, разбира се.::
::Става въпрос за диви колонисти, Рентген:: — отвърна Сейгън. — ::Не можем да ги накараме да се държат разумно.::
::Бихме могли да ги попритиснем:: — подметна Харви.
::Никакво притискане:: — сряза го Сейгън. — ::Освен това не забравяйте, че имаме нови постъпления във взвода. Рентген, искам да наглеждаш Поулинг. Аз поемам Дирак. Останалите се разпределяте по двойки, съобразно задачите. Ще се приземим тук :: — върху картата се появи малък светещ кръг, — ::оттам нататък оставям на вас да изберете най-подходящите маршрути. Не забравяйте да съобщавате за местонахождението си и за местонахождението на противника.::
::Интересно ние къде ще бъдем?:: — обърна се Поулинг към Иаред по затворена линия. После изведнъж и двамата почувстваха сетивния прилив на интегрирането, свръхсъзнанието за едновременно присъствие на множество гледни точки, насложени върху техните. Иаред едва се овладя да не извика.
::Гледай да не се напишкаш:: — подигра го Харви и репликата му бе придружена от весели импулси от останалите членове. Иаред ги игнорира, напълно потопен в информационния океан, създаван от неговите нови другари — увереността в техните способности да се справят с рреите, спомени от по-ранни съвместни бойни операции, напрегнато очакване за предстоящото сражение, споделено съгласие, че опазването на материалната база на колонията е безсмислено, тъй като колонистите най-вероятно вече са мъртви.