Призрачните бригади

— Безсмислено за жена му и дъщеря му. Глупакът си е получил заслуженото.

— Щом казваш. — Той потрепери отново.

— Да, казвам го — отвърна тя. — Да вървим да се заемем с пробите.

::Дано ти е дошъл акълът в главата:: — посрещна го Сара Поулинг, когато Иаред излезе от лазарета на „Хвърчило“, и докосна раната на бузата му. — ::Ама много обичаш сам да си създаваш проблеми.::

::Дребна работа:: — увери я той. — ::Де да можех да кажа същото за ръката и глезена. Е, глезенът не е счупен, но на пръстите ще им трябват няколко дена, за да зараснат напълно.::

::По-добре е, отколкото да си мъртъв, нали?:: — засмя се Поулинг.

::Права си.::

::Освен това всички научиха нещо ново от теб. За какво може да се използва храчка УмнаКръв. Сега ти викат Иаред Отровния.::

::Всеки знае как да загрее УмнаКръв:: — възрази Иаред. — ::На Феникс съм виждал да трепят с нея насекомите.::

::Да, за насекомите го знаем всички. Но трябва да си малко по-съобразителен, за да се сетиш, че върши работа и с по-големите буболечки.::

::Да ти призная, почти не разсъждавах. Просто не исках да умра.::

::Странно какви неща придават вдъхновение на човека:: — ухили се Поулинг.

::Да, знаеш ли, спомних си как ме учеше да се съсредоточавам. Точно в онзи момент.::

::Това е добре. Значи ми дължиш голяма услуга. Гледай да ми я върнеш някой ден.::

Иаред спря и се ослуша.

::Какво има?::

::Усетили?::

::Кое?::

::Че ми се чука.::

::О, Иаред. Когато човек спре насред коридора, трудно ще се сетиш, че точно това му е на ума.::

::Поулинг, Дирак:: — намеси се в разговора Алекс Рентген. — ::Заповядайте в стаята за почивка. Ще празнуваме успешния завършек на операцията.::

::Да бе:: — въздъхна Поулинг. — ::Сигурно ще има торта и сладолед.::

Нямаше нито торта, нито сладолед. Имаше оргия. Бяха се събрали всички войници от Втори взвод без един и вече се намираха в различни стадии на разсъбличане. Двойки и тройки на пода и по диваните, прегръщаха се и се целуваха.

::Това ли ви е празненството?:: — попита Поулинг.

::Празненството по случай успешния завършек на операцията:: — повтори тържествено Алекс Рентген. — ::Правим го след всяко сражение.::

::Защо?:: — попита Иаред.

Алекс Рентген го погледна изненадано.

::Наистина ли ти трябва конкретна причина, за да участваш в оргия?:: — Иаред понечи да отговори, но Алекс вдигна ръка. — :;Първо, защото слязохме в Долината на тъмната сянка и излязохме от другата й страна. Няма по-добър начин от този да почувстваш, че си жив. А и след гадостите, на които бяхме свидетели днес, имаме нужда от разтуха за ума. И второ — сексът наистина е добро средство, още повече когато всички са интегрирани.::

::Значи ли това, че вече няма да ни ограничавате от интеграцията?:: — попита Поулинг, Иаред долови известна тревога във въпроса й.

::Точно така:: — потвърди Рентген. — ::Сега вие сте едно цяло с нас. И не само за секса. Става въпрос за истинско усещане за съпричастност и доверие.::

::Всичко това ми звучи малко префърцунено:: — подхвърли Поулинг.

Рентген отвърна с весел импулс.

::Какво пък, твоя воля. Разбирай го както щеш. Няма да отрека, че сексът също има важно значение. Увери се сама.:: — Той й подаде ръка. — ::Нещо против да започваме?::

Поулинг погледна Иаред, намигна му и хвана ръката на Рентген.

::С най-голямо удоволствие:: — Иаред ги изпрати с поглед и после усети, че някой го тупа по рамото. Обърна се и видя Джули Айнщайн, гола и с набъбнали зърна.

::Дойдох да проверя вярно ли е това, дето говорят за Иаред Отровния:: — каза тя.

Неопределено време по-късно Поулинг се върна при Иаред и легна до него.

::Много интересна вечер:: — бяха първите й думи.

::Може и така да се каже:: — отвърна той уклончиво. Думите на Рентген, че сексът е различен, когато всички са интегрирани, се оказаха доста бледо описание на преживяното. — ::Сейгън защо не беше с нас?::

::Алекс каза, че преди участвала, но от известно време престанала. Преди няколко години. След една битка, при която едва не загинала. Но тъй като участието е доброволно, никой не й се сърди.::

Иаред почувства, че при споменаването на името „Алекс“ нещо го срязва, Поулинг беше с него, докато той беше с Айнщайн.

::Значи все пак има някакво обяснение:: — каза той замислено.

::Добре ли си прекара?:: — Тя го погали по рамото.

::Знаеш отговора.::

::Зная:: — потвърди тя. — ::Усещам те в главата си.::

::Да:: — рече Иаред.

::И въпреки това не изглеждаш щастлив.::

::Виж, на това не знам какво да кажа:: — призна той.

::Аз пък знам:: — Тя го гледаше усмихнато. — ::Сладък си, когато ревнуваш.::

И го целуна.

::Не исках да ревнувам:: — рече той.