Отделът за научни разработки на Колониалния съюз бе успял да разчете генетичната структура на С. xavierii и да създаде подобен на него С. xavierii movere: вариант, синтезиращ радиопредавател и радиоприемник с митохондриални размери. Тези микроскопични машинки записваха движенията на своите гостоприемници и сравняваха местоположението им с това на С. xavierii movere в други енешанци в предела на обхват. Записващият капацитет на миниатюрните устройства естествено бе крайно ограничен — не повече от час движение, — но затова пък те се деляха непрестанно и синтезираха нови машини, които продължаваха наблюдението.
Отделът за научни разработки успя да вкара генетично модифицираната бактерия в двореца чрез лосион за ръце, подхвърлен на нищо неподозиращ дипломат от Колониалния съюз, който често посещаваше своите енешански колеги. Тези енешанци на свой ред прехвърлиха бактерията на други служители в двореца и скоро тя се разпространи навсякъде. Успоредно с това бе извършена незабележима корекция в мозъчната протеза на дипломата, така че да записва микропредаванията на модифицираните бактерии, които вече се бяха загнездили не само в придворните, но и в наследницата и обслужващия я персонал. За по-малко от месец Отделът разполагаше с подробна и точна карта на Двореца на кралицата-майка, основаваща се на придвижването на служителите в него.
Никой от Отдела за научни разработки не си направи труда да информира дипломатическия корпус за това, че техен колега се използва в шпионска операция. Това не само би го изложило на риск, но и щеше да разяри служителите на корпуса.
Иаред достигна покрива на двореца, приземи се безпрепятствено и сгъна парапланера. Около него кацаха и другите войници от Втори взвод — и веднага се заемаха с поставянето на въжета за спускане в отвора. Сара Поулинг застана на ръба на отвора и надникна надолу през облака прах.
::Не гледай надолу:: — предупреди я Иаред.
::Няма страшно:: — успокои го тя и му прати интегрирано изображение на отвора, от което му се зави свят. Той долови тревогата и нетърпението й.
Въжетата бяха завързани.
::Поулинг, Дирак:: — заговори Джейн Сейгън. — ::Почваме.::
Не бяха изминали и пет минути, откакто трите лъча бяха прорязали небето, и с всяка нова секунда опасността жертвата да бъде преместена се увеличаваше. Освен това скоро можеше да пристигнат подкрепления и още служители. Разрушаването на административното крило щеше да отвлече вниманието в друга посока, но не задълго. Тримата се закачиха за въжетата и се спуснаха четири етажа надолу, право в покоите на кралицата-майка. Люпилното бе точно под тях. Бяха решили лъчът да спре тук, за да не предизвика срутване на тавана. Докато се спускаха, Иаред се убеди в мъдростта на това решение: макар и обявен за „свръхточен“, лъчът бе предизвикал значителни щети на трите етажа, които бе прорязал, и голяма част от отломките се бяха посипали на дъното.
::Премини на инфрачервен обхват:: — нареди Сейгън. — ::Светлините са изключени и има много прах.::
Иаред и Поулинг веднага изпълниха нареждането. Въздухът около тях бе озарен от бледо сияние — разсеяна топлина от лъча и димящите останки долу.
Тъкмо когато се спускаха на най-долното ниво, върху вратата на помещението се посипаха удари — охраната бе пристигнала. Иаред, Сейгън и Поулинг откачиха въжетата и тежко стъпиха върху прашния под — Енеша бе планета с по-висока гравитация. Иаред разрита камънаците около краката си. Тримата огледаха помещението, маркираха местонахождението на пазачите в мрака и пратиха информацията на останалите. Само след няколко секунди от покрива се чуха приглушени изстрели. Пазачите изпопадаха като покосени.
::Районът е прочистен:: — докладва Алекс Рентген. — ::Крилото е изолирано. Не виждаме други пазачи. Слизаме след вас.::
Джули Айнщайн и още двама от взвода вече се спускаха по въжетата.
Покоите на кралицата-майка и люпилното бяха отделени от останалата част на сградата с подсилени прегради и врати. Тъй като се предполагаше, че тези помещения са добре защитени, вътре нямаше почти никаква охрана. Една-единствена тежка резбована врата затваряше прохода към люпилното. Иаред гръмна ключалката и нахълта вътре, следван от Поулинг и Сейгън.
Нещо профуча към него, докато проверяваше ъглите, той се наведе и се претърколи — и когато вдигна глава, видя енешанец, който тъкмо замахваше с някаква тояга. Иаред блокира удара и изрита енешанеца в яките долни крайници. Енешанецът изрева от болка. С периферното си зрение Иаред забеляза още един енешанец — беше се присвил в ъгъла и стискаше нещо, което пищеше.