Сейгън бе затруднена до известна степен от вързопа с наследничката, но тъй като не носеше оръжие, имаше най-малък товар и това й позволи да се катери най-бързо. Два куршума я одраскаха по рамото тъкмо когато стигна горния край и поемаше протегнатата ръка на Джулиан Лоуъл. Трети просвистя над ръката й и удари Лоуъл точно в дясното око, мина през мозъка, рикошира от вътрешната страна на черепа, върна се в шията и прекъсна сънната артерия. Лоуъл падна в отвора, блъсна Сейгън, вкопчи се в мъртвешка хватка във вързопа и го откъсна от презрамките. Сейгън се бе вкопчила в ръба и не можеше да направи нищо.
::Някой да го хване:: — предаде светкавично тя, докато Алекс Рентген я издърпваше.
Иаред посегна към падащия вързоп, но не можа да го стигне — беше твърде далеч от него. Презрамките изплющяха покрай Поулинг, тя успя да ги улови и вързопът описа полукръг под нея.
Още по-надолу Иаред долови откъм Айнщайн изненада и болка. Оръжието й мълчеше. Хрущящият звук, който предаваше, бе от стъпките на нахлуващите в помещението енешанци.
Поулинг погледна нагоре към Иаред.
::Продължавай да се катериш.::
Иаред я послуша, без да поглежда надолу. Подаде глава на най-горното ниво и видя цяла купчина избити енешанци и други, които бяха отстъпили назад и обстрелваха неговите другари. Някой отгоре му протегна ръка. Той погледна надолу и видя увисналата на въжето Сара Поулинг, с вързопа в ръка, а на дъното енешанец, целеше се в нея. Вързопът й пречеше да се катери.
Тя също го гледаше. Усмихна му се.
::Любими…:: — успя да изрече и хвърли вързопа към него в мига, когато първият куршум попадна в гърдите й. Иаред протегна ръка, втренчил хипнотизиран поглед в тялото й, което сякаш танцуваше под ударите на куршумите. Върху лицето, гърдите и корема й разцъфваха ярки цветя. Той успя да улови вързопа и го изтеглиха през ръба в мига, в който Поулинг политаше надолу. Почувства как животът я напуска… и връзката прекъсна.
Докато го дърпаха към десантния кораб, не спираше да крещи.
Енешанската култура е едновременно матриархална и племенна, нещо съвсем естествено за раса, чиито далечни насекомоподобни предци са обитавали термитници. Кралицата-майка идва на власт с гласуване на матриарсите на големите енешански племена, но терминът едва ли е в състояние да опише един мъчителен и дълъг процес, продължаващ години и нерядко придружаван от кръвопролитни войни, тъй като всяко племе копнее именно неговият матриарх да заеме този многоуважаван пост. За да се избегнат междуособиците в края на управлението на всяка кралица-майка, постът й става наследствен, но това е свързано със строги изисквания: кралицата е длъжна да осигури наследница до две години от момента, когато е приела кралската мантия, в противен случай племето й се лишава от правото да излъчва свой представител за в бъдеще.
Енешанските матриарси, захранвани с богато на хормони кралско млечице, което предизвиква стремителни изменения в телата им (още един наследствен белег), са плодовити през целия си живот, така че способността за възпроизводство при тях рядко се поставя под съмнение. Проблемът обикновено възниква при избора на подходящ баща. Матриарсите не се женят по любов (строго погледнато, те въобще не се женят), така че изборът обикновено е свързан с определени политически съображения. Племената, които не са успели да излъчат свой матриарх, се съревновават в избора на кралска особа, баща на наследницата, тъй като това ще осигури на племето власт и влияние в управляващите среди. Новоизбраната кралица-майка обикновено посочва за своя половинка представител на някое съюзническо племе, в благодарност за вярната служба, но е възможно изборът да падне и върху най-големия противник, когато това може да позволи да се избегнат назряващи междуособици. Само когато е от дълга потомствена линия, кралицата-майка може да си позволи лукса сама да избира кралската особа.
Фхилеб Сер беше шестата кралица-майка в настоящата династия Сер (племето бе излъчило три други успешни кралици през последните няколкостотин енешански години). След възкачването си на престола тя бе избрала за свой спътник представител на племето хио — племе, чиито експанзионистични колониални амбиции в края на краищата бяха довели до сключването на таен съюз с рреите и обините и подготовката на нападение срещу човешките колонии. Тъй като възнамеряваха да играят главна роля в предстоящата война, енешанците разчитаха да получат най-голямото парче от територията на Колониалния съюз, включително централната планета на Съюза, Феникс. Рреите щяха да се задоволят с няколко по-слабо развити планети, между които Корал — мястото, където наскоро бяха претърпели унизително поражение.