— Няма да позволя вие да ми избирате съпруг — викна тя.
— Ще съобщим на матриарсите, че дъщеря ти е стерилна — заплаши Сейгън.
— Ще унищожа кораба ви заедно с дъщеря ми в него! — изкрещя кралицата-майка.
— Ами добре — отвърна Сейгън. — И всички матриарси ще узнаят, че твоята некомпетентност е предизвикала нападението ни и е довела до смъртта на кралската особа и наследницата. И тогава дори да си посочиш съпруг, племето му най-вероятно ще те отхвърли. А без съпруг няма и наследница. Без наследница няма мир. Ние познаваме добре енешанската история. Знаем, че племената ви са се счепквали и за по-дребни неща и че заобиколените с всеобща ненавист кралици-майки не са издържали дълго на престола.
— Няма да позволя това да се случи.
Сейгън сви рамене.
— Убий ни тогава. Или отхвърли исканията ни и ще ти върнем стерилната дъщеря. Всъщност можеш да направиш и това, което очакваме, и тогава можеш да разчиташ на съдействието ни. Имаш избор всъщност. Само дето не разполагаш с време.
Макар да не познаваше особеностите на енешанската физиология и психология, Иаред не се съмняваше, че в душата на кралицата-майка се води страшна борба. Спомни си думите на Сейгън на оперативката — че дори да не могат да сломят военната машина на енешанците, хората могат да ги пречупят психологически.
— И кого трябва да избера? — попита кралицата-майка.
— Хю Гелн.
Кралицата се обърна и изгледа Хю, който стоеше мълчаливо зад нея. От гърлото й се изтръгна енешанското подобие на смях.
— Защо ли не съм учудена?
— Той ще е добър мъж — увери я Сейгън. — Ще ти бъде утеха и опора.
— Само да си го похвалила още веднъж — заплаши я кралицата-майка, — войната почва.
— Моля за прошка, кралице — отвърна Сейгън с престорена смиреност. — Е, споразумяхме ли се?
— Да — отвърна кралицата и отново издаде онзи стържещ звук. — О, Боже! — преведе воплите й машината. — Ох, Вют. О, Боже!
— Знаете какво трябва да направите — рече Сейгън.
— Не мога… не мога… — Кралицата-майка се разплака. Щом я чу, Вют Сер също се разрева.
— Трябва — повтори твърдо Сейгън.
— Моля ви — обърна се към тях най-могъщото същество на планетата. — Не мога. Моля ви. Моля ви, помогнете ми.
::Дирак:: — премина на вътрешна връзка Сейгън. — ::Направи го.::
Иаред извади бойния си нож и застана над съществото, заради което бе умряла Сара Поулинг. Беше вързано и се гърчеше и плачеше за майка си, но щеше да умре само и далече от нея, завладяно от страх и безпомощност. Далече от всички, които са го обичали.
И изведнъж Иаред почувства, че нещо в него се прекършва. Не разбра какво точно, но беше безсилен.
Джейн Сейгън пристъпи до него, взе ножа от ръката му и го вдигна. Иаред извърна глава.
Плачът секна.
Втора част
8.
Всичко започна от едни желирани бонбони.
Иаред ги видя на щанда за сладкиши, докато се мотаеше из станция Феникс. Отначало ги подмина, беше по-заинтригуван от шоколадите. Но очите му сами се върнаха към прозрачното пликче с черни топчета, които изпъкваха странно на фона на общата сладкарска шарения.
— Добре де, как става това? — попита Иаред продавачката, когато осъзна, че му е трудно да откъсне поглед от тях. — Какво ги прави тия желирани бонбони толкова специални?
— Едни ги обичат, други ги мразят — отвърна тя. — Повечето хора ги мразят — и се дразнят, че трябва да ги отделят от останалите в пликчето. Тези, които ги обичат, предпочитат в пликчето да са само такива. Така че реших да ги продавам отделно.
— Вие от коя група сте? — попита Иаред.
— От тези, дето не могат да ги понасят. А мъжът ми не може да им се насити. Дъвче ги, и ми дъха, за да съм им усетела аромата. Веднъж го изритах от леглото за това. Никога ли не сте опитвали черни желирани бонбони?
— Никога — призна Иаред. — Смятам обаче да пробвам.
— Храбрец сте значи — похвали го продавачката и му подаде едно пликче. Иаред го взе, докато продавачката регистрираше покупката (като войник от КОС, Иаред не беше длъжен да плаща за нея: всичко, което доставяше удоволствие на храбреците от армията, беше безплатно, включително желираните бонбони), но търговците си водеха стриктни записки, тъй като след това предоставяха сметките на Колониалните отбранителни сили. Капитализмът си бе проправил път в космоса и се справяше доста добре.
Иаред извади две бонбончета и ги лапна, строши с кътници твърдата им обвивка и засмука ароматния пълнеж. Примижа. Бяха точно такива, каквито ги помнеше. Лапна цяла шепа.