— Ти си онзи, нали? — попита на странен, но съвсем разбираем английски.
— Кой? — отвърна с въпрос Иаред.
— Войникът, когото създадоха, за да поставят клопка на предателя. Но не успяха.
— Не те разбирам — рече Иаред. — Това е моята лаборатория. Ти кой си?
Рреят завъртя глава.
— А може би в края на краищата са успели — каза и се посочи. — Аз съм Кайнен. Учен и затворник. Вече знаеш кой съм. Но знаеш ли ти кой си?
Иаред понечи да отвърне, но изведнъж осъзна, че отговорът му убягва. Стоеше, мърдаше беззвучно уста и не знаеше какво да каже. След секунди вратата се отвори. Жената, която прекрачи прага, вдигна пистолет и го простреля в главата.
::Първи въпрос:: — заговори генерал Сцилард. Иаред лежеше в лазарета на станция Феникс, където се възстановяваше от зашеметяващия изстрел. Охраняваха го двама войници и Джейн Сейгън, която се бе облегнала на стената. — ::Кой си ти?::
::Редник Иаред Дирак:: — докладва Дирак. Не попита кой е генерал Сцилард, МозКомът го бе идентифицирал още щом влезе в помещението. Същото трябваше да е направил и МозКомът на генерала, така че въпросът му беше излишен. — ::Разпределен съм на „Хвърчило“. Моят командващ офицер е лейтенант Сейгън, която присъства.::
::Втори въпрос:: — продължи Сцилард. — ::Знаеш ли кой е Чарлз Ботин?::
::Не, сър:: — рече Иаред. — ::Трябва ли?::
::Вероятно, като се има предвид, че те открихме точно в неговата лаборатория. Така си казал и на онзи ррей. Което подсказва, че си се мислел за Ботин — поне в онзи момент. Лейтенант Сейгън ми докладва, че не си реагирал на името си, когато те е повикала.::
::Сега си спомням, че не знаех кой съм:: — призна Иаред. — ::Но не помня да съм се мислел за някой друг.::
::Но си открил точно лабораторията на Ботин, без да си ходил там преди това:: — посочи Сцилард. — ::Вече проверихме, че не си се ориентирал чрез своя МозКом, за да я намериш.::
::Не мога да дам никакво обяснение:: — отвърна Иаред. — ::Споменът за нея просто изникна в главата ми.:: — Видя, че Сцилард и Сейгън се споглеждат.
Вратата се отвори и влязоха двама души. Единият приближи Иаред, преди МозКомът да го разпознае, и попита:
— Познаваш ли ме?
Юмрукът на Иаред го запрати на пода. Войниците вдигнаха оръжия, но Иаред, който вече се бе успокоил от внезапния изблик на гняв, се обърна към тях с разперени ръце.
Докато мъжът се изправяше, МозКомът най-сетне го идентифицира като генерал Грег Матсън, ръководител на Отдела за научни разработки.
— Този отговор ми беше достатъчен — рече той, затисна с длан насиненото си око и тръгна към умивалника, за да провери пораженията.
— Не бъди толкова сигурен — подвикна след него Сцилард. После се обърна към Иаред. — Редник, познавате ли човека, когото ударихте току-що?
— Зная, че това е генерал Матсън — отвърна Иаред.
— Но не го знаех, когато го ударих.
— Защо го ударихте?
— Нямам представа, сър. Аз просто… — И млъкна.
— Отговорете на въпроса, редник! — подкани го Сцилард.
— Стори ми се, че така трябва. Не мога да обясня защо.
— Той определено си спомня някои неща — обърна се Сцилард към Матсън. — Но не всичко. И не помни кой е.
— Глупости — изсумтя Матсън откъм умивалника.
— Помни достатъчно, за да ме прасне по главата. Този кучи син копнее за това от години.
— Генерале, може да си е припомнил всичко, но да се преструва, че не е — обади се човекът до Сцилард. Според МозКома на Иаред това беше полковник Джеймс Робинс.
— Напълно възможно — съгласи се Сцилард. — Но действията му до момента не го потвърждават. Ако наистина беше Ботин, нямаше да е в негов интерес да разкрива пред нас, че си спомня каквото и да било. Крошето не беше най-умното нещо.
— Може и да не е умно — рече Матсън от умивалника. — Но се запомня. — Обърна се и Иаред видя, че под окото му набъбва синина. — Ако бяхме на Земята, този тип щеше да бъде изправен пред трибунал. Нищо чудно и да го разстрелят за нарушаване на дисциплината.
— Генерале… — почна Сцилард.
— Спокойно, Сци — прекъсна го Матсън. — Склонен съм да се съглася с теб. Ботин не би постъпил толкова глупаво, че да ме удари, следователно това не е Ботин. Изплуват само късчета от него и сега искам да видя какво можем да извлечем от тях.
— Генерале, войната, която се опитваше да разпали Ботин, приключи — каза Джейн Сейгън. — Енешанците ще нападнат рреите, а не нас.
— Това е чудесно, лейтенант — отвърна Матсън. — Но все още остава един противник. Обините продължават да си плетат кошницата и тъй като Ботин най-вероятно е при тях, не бива да бързаме да празнуваме победата. Все още искаме да узнаем това, което знае Ботин, и сега, когато нашият малък редник държи двама души в главата си, може бе е редно да окуражим втория от тях да излезе на бял свят. — Обърна се към Иаред. — Какво ще кажете, редник? Наричат колегите ви Призрачните бригади, но според мен вие сте този, в чиято глава витае истински призрак. Ще ни помогнете ли да го изкараме?