Иаред се замисли за миг, после каза:
— Нищо не усещам. Имам нови спомени, но не мисля, че се държа по различен начин.
— Освен че удряш генерали — посочи Уилсън.
— Стана съвсем случайно — оправда се Иаред.
— Ни най-малко — възрази Кайнен, внезапно се бе оживил. — И точно това исках да докажа, редник. Роден сте, за да станете един човек. Но станахте друг. А сега се превръщате в трети — нещо като комбинация от първите двама. Ако продължим в същата посока, трябва да очакваме по-нататъшно развитие на този процес. Промените ще продължават. Ще се измени характерът, личността ви, при това драстично. Този, в когото ще се превърнете, ще е коренно различен от човека, който сте сега. Искам да се уверя, че ме разбирате, защото според мен трябва да решите дали бихте желали това да се случи.
— Да реша? — попита Иаред.
— Да, редник, имате право на избор — потвърди Кайнен. — Също като присъстващия тук лейтенант Уилсън. Той сам е избрал да служи в Колониалните отбранителни сили и е подписал договор. На вас, както и на всички войници от Специалните части, не е предоставена подобна възможност. Редник, давате ли си сметка, че спецвойниците са почти като роби? Никой не ви пита искате ли да се биете. Нямате право да отказвате. Дори не знаете дали е възможно да откажете.
Иаред се обърка още повече.
— Никой от нас не мисли по този начин. Ние се гордеем, че служим.
— Разбира се, че се гордеете — каза Кайнен. — На това ви учат от съвсем малки, веднага след като ви включат изкуствените мозъци. И когато започнете да мислите сами, тези неща вече са залегнали дълбоко в съзнанието ви.
— Но аз непрестанно вземам най-различни решения.
— Само че те не са важни. Имат отношение към дребни, ежедневни събития. Що се отнася до появата ви на бял свят — някой друг е решил това да стане. Същият този друг е решил да сте войник. Избира дори сраженията, в които да участвате. Ако е необходимо, ще избере и смъртта ви. Да не говорим за това, че са готови да оставят съзнанието на Чарлз Ботин да се пръкне в объркания ви мозък, с всички неизвестни последици от това. Ето защо аз реших да ви предоставя възможността да избирате.
— Но защо? — попита Иаред.
— Защото мога — отвърна Кайнен. — И защото мисля, че трябва да го направите. Никой друг няма да ви го позволи. Това е вашият живот, Иаред Дирак. Ако сте съгласен да продължите да го живеете по този начин, ще ви предложим начини, които според нас ще отключат спомените и личността на Ботин.
— А ако откажа? Тогава какво?
— Тогава ще съобщим на Отдела за научни разработки, че не можем да измъкнем нищо от вас — рече Уилсън.
— И те ще намерят някой друг да свърши вашата работа.
— Най-вероятно — съгласи се Кайнен. — Но поне ще знаете, че сте направили своя избор. И ние също.
Иаред едва сега започна да схваща какво иска да каже Кайнен: това беше неговият живот, а досега всички важни решения се вземаха от други. Оставяха го сам да прави избор за незначителни неща, или в бойни ситуации, където бездействието можеше да доведе до гибел. Досега не му бе хрумвало, че е роб, а изглежда, положението му в Специалните части съответстваше тъкмо на подобно определение. По време на обучението Гейбриъл Брахе им бе съобщил, че след изтичането на десетгодишната служба могат да се заселят някъде, но никой не си бе задал въпроса защо трябва да служат цели десет години. Обучението в Специалните части непрестанно подчиняваше личните желания и избор на нуждите на отделението или взвода; дори интеграцията, това огромно военно преимущество, потискаше собственото аз в полза на груповото самовъзприятие.
При спомена за интегрирането Иаред почувства остро самотата си. Веднага щом получи новите си заповеди, интеграцията с Втори взвод бе прекратена. Липсата на постоянния фонов шум от чужди мисли и емоции в главата му го потискаше. Помисли си, че ако не беше преживял онзи кратък период на самота, преди да бъде интегриран с взвода, може би дори щеше да полудее.
Всичко това го накара да се замисли с нарастващо безпокойство за колко много неща в живота си е получавал команди, заповеди и решения отвън. Даде си сметка, че вероятно не е подготвен да направи избора, който Кайнен очакваше от него. Първоначалното му желание бе да каже „да“, тоест че иска да продължи, да научи повече за Чарлз Ботин, човека, който трябваше да бъде и в който се бе превърнал в известна степен. Но вече не беше сигурен дали наистина го желае, или го прави само защото го очакват от него. Ядоса се, но не на Специалните части или Колониалния съюз, а на Кайнен — задето го бе поставил в позиция, в която да се почувства толкова несигурен.