— С вещите на Ботин? — Сцилард повдигна вежди.
— Да, нещата които е притежавал и харесвал — спомняте ли си онези желирани бонбони? Освен това го отведохме на местата, където Ботин е израсъл и живял. Нали знаете, че той е от Феникс? Съвсем кратко пътуване със совалката.
— Хубаво е, че го разхождате насам-натам. Но не виждам да има напредък.
— Мисля, че успяхме да измъкнем туй-онуй от спомените на Ботин. Само че това даде отражение главно в характера. Четох психологическия профил на Дирак — там го описват като пасивен тип. Като човек, който предпочита да го движат събитията, вместо той тях. И през първата седмица наистина бе такъв. Но от три седмици забелязахме промяна — сега той е много по-самоуверен и настойчив. Което го сближава с профила на Ботин.
— Значи заприличва на Ботин, а? Ами хубаво. Но поне спомня ли си нещо?
— Там е проблемът. Нищо, поне засега. Малкото, което възстановихме, е свързано със семейния живот, но не и с работата. Пускаме му записи на гласа на Ботин и той ги прослушва внимателно. Показваме му снимки на дъщеричката и той става неспокоен и дори ни разказва подробности около снимката. Но нищо повече. Направо сме отчаяни.
Сцилард се замисли. Робинс използва паузата, за да отпие от водата. Не беше толкова освежаваща, колкото я бе описал.
— Спомените за дъщеря му не водят ли до други, по-важни неща?
— Понякога — отвърна Робинс. — Една снимка на Ботин и дъщеря му в изследователска база го накара да си припомни над какво е работил там. Някакви ранни разработки върху буферното съзнание, преди да се върне на станция Феникс и да се заеме с изследванията, при които използваше техниката, с която се сдобихме от консу. Но не си спомня нищо полезно за това защо Ботин е решил да стане предател.
— Ами покажете му други снимки на дъщерята на Ботин.
— Показахме му всичките. Не са чак толкова много. И вещите от нея също — нямаме играчки, нито рисунки.
— Защо? — попита Сцилард.
Робинс сви рамене.
— Тя е умряла, преди Ботин да се върне на станция Феникс. Предполагам, че не е пожелал да вземе нещата й със себе си.
— Виж, това е интересно. — Сцилард сякаш се бе загледал в далечината, признак, че чете нещо в своя МозКом.
— Какво? — попита Робинс.
— Докато говореше, дръпнах досието на Ботин — отвърна Сцилард. — Ботин е колонист, но работата му за Колониалния съюз е изисквала да бъде прехвърлен в Отдела за научни разработки. Последното място, където е работил, преди да дойде тук, е изследователска станция Ковел. Чувал ли си за нея?
— Звучи ми познато. Но не мога да се сетя къде беше.
— Това е безтегловна изследователска станция — каза Сцилард. — Там правят биомедицински изследвания, заради които са преместили и Ботин, но освен това разработват оръжейни и навигационни системи. И нещо интересно: станцията е разположена директно над планетарна пръстенова система. Само на километър над плоскостта на пръстена. Използвали са отломки от него за изпитания на навигационните системи за близка ориентация.
Робинс започна да схваща накъде бие Сцилард. Скалистите планети с пръстени бяха рядкост, още повече тези, на които имаше човешки колонии. Никой не искаше да живее на планета, където метеоритните дъждове са нещо обичайно. Но скалиста планета с пръстен и военноизследователска станция — това вече беше нещо уникално.
— Омага — сети се Робинс.
— Омага — потвърди Сцилард. — Която вече не е наша. Никога няма да можем да докажем дали обините са нападнали колонията и станцията. Възможно е първи да са били рреите, а сетне от бъркотията да са се възползвали обините. По-важното е, че някак доста бързо решиха да обявят тази система за своя — преди да успеем да съберем достатъчно сили, за да си я върнем.
— И дъщерята на Ботин е била в колонията — добави Робинс.
— Била е на станцията, според архивите — уточни Сцилард и прати списъка на Робинс. — Доста голяма станция. Навярно е имало и семейни квартири.
— Божичко!
— Знаеш ли — замислено каза Сцилард, — станция Ковел не е била разрушена докрай при атаката. Нещо повече, разполагаме с достоверни сведения, че в по-голямата си част е почти непокътната. Включително жилищният отсек.
— Ясно — кимна Робинс. — Вече виждам накъде води това. Само че никак не ми харесва.
— Одеве каза, че спомените на Дирак се пробуждат при стрес и дразнения — рече Сцилард. — Предполагам, че ако го отведем на мястото, където е умряла дъщеря му, където най-вероятно все още има нейни вещи, това може да предизвика доста силно дразнене.
— Има един малък проблем — тази система в момента е на обините — посочи Робинс.