Сцилард сви рамене.
— Значи ще имаме и поводи за стрес. — И сложи вилицата и ножа в чинията си така, че да подскаже, че е приключил с яденето.
— Генерал Матсън изтегли Дирак при себе си, защото се боеше да не загине в някоя битка — каза Робинс. — Да го пратим в системата Омага ми се струва доста опасно начинание.
— Да, но това беше преди да изчезнат четири от корабите ми в разстояние само на три дена. Дирак е боец от Специалните части и мога да си го взема по всяко време.
— Матсън едва ли ще е доволен.
— Аз също — рече Сцилард. — С него се разбираме доста добре въпреки презрителното му отношение към Специалните части.
— Не сте само вие — оплака се Робинс. — Така се отнася с всички.
— Да, понякога е голям задник — съгласи се Сцилард. — И го знае, което означава, че няма нищо против. Но колкото и да не ми се ще да ставам лош, просто се налага. Надявам се все пак да не стигнем до разпра.
Един келнер дойде да прибере чинията на Сцилард и генералът си поръча десерт.
— Защо да се налага? — попита Робинс.
— Какво ще кажеш, ако те осведомя, че вече разполагаме с наши части в системата Омага? — отвърна с въпрос Сцилард.
— Не ми се вярва. Подобни действия могат лесно да бъдат засечени, а обините са доказали, че реагират безкомпромисно. Няма да позволят да им се мотаем из територията.
— Прав си — потвърди Сцилард. — И същевременно грешиш. В Омага има Специални части от около година. Дори са влизали в станция Ковел. Мисля, че можем да откараме редник Дирак там, без някой да ни забележи.
— Но как?
— Като внимаваме. И използваме някои нови играчки.
Келнерът се върна с десерта на генерала — две щръкнали курабии с гръмкото название „Камбанария“. Робинс не можеше да откъсне поглед от чинията. Обожаваше курабийки.
— Давате ли си сметка, че ако грешите и не успеете да прокарате Дирак покрай обините, те ще го убият, планът ви за освобождаване на станцията ще бъде разкрит и Дирак, заедно с Ботин в него, ще бъде изгубен завинаги?
Сцилард посегна към първата курабийка.
— Рискове винаги има. Ако се провалим, наистина здравата ще загазим. Но ако не опитаме, може би никога няма да си върнем спомените на Дирак и тогава ще сме уязвими за бъдещите планове на обините. Което означава, че пак ще загазим — при това много по-сериозно. Така че, полковник, предпочитам, да загазя по мое желание, а не когато го решават други.
— Не мога да не се съглася с вас, генерале.
— Благодаря, полковник. Радвам се, че се разбрахме. — И побутна чинията с втората курабийка към Робинс. — Яж. Видях как я гледаш.
Робинс втренчи поглед в курабийката, после тръсна глава.
— Не мога да я взема.
— Разбира се, че можеш — настоя Сцилард.
— Не ми е позволено да се храня тук.
— И какво от това? Майната им. Това е тъпа традиция и ти го знаеш. Наруши я. Вземи я тая курабийка.
Робинс взе курабийката и я загледа мрачно.
— О, за Бога! — въздъхна Сцилард. — Трябва ли да ти заповядам да я изядеш?
— Може би ще се наложи.
— Добре — отсече Сцилард. — Полковник, това е заповед! Изяж проклетата курабийка!
Робинс я изяде. Келнерите бяха възмутени.
— Погледни — рече Хари Уилсън на Иаред, когато влязоха в товарния отсек на „Шикра“. — Това е твоята колесница.
Споменатата „колесница“ се състоеше от плетена седалка от карбонови нишки, два изключително малки йонни двигателя с ограничена мощност и маневреност, по един от всяка страна на седалката, и правоъгълен предмет с размери на хотелски минибар, монтиран отзад.
— Ама че грозна колесница — захили се Иаред.
Уилсън също се засмя. През последните седмици чувството за хумор на Иаред се бе подобрило значително — и по-точно, бе придобило отличителни черти, които се нравеха на Уилсън. Някак си му напомняше за саркастичния Чарлз Ботин. Всичко това караше Уилсън да изпитва едновременно гордост и тревога — гордост от добре свършената работа; тревога, защото в края на краищата Ботин беше предател на човечеството. Уилсън харесваше Иаред твърде много, за да му пожелава подобна участ.
— Може да е грозна, но е последна дума на техниката — заяви Уилсън, заобиколи „колесницата“ и шляпна с длан „минибара“. — Това е най-миниатюрният мигнодвиг на света. Още топъл, направо от поточната линия. Не само е малогабаритен, но и е пример за първия истински напредък, осъществяван в мигнодвигателната технология през последното десетилетие.
— Нека позная — рече Иаред. — При конструирането му са използвани консуански принципи и методи, които откраднахме от рреите.