::Редник Дирак:: — чу в мига, когато неговият МозКом установи контакт и прие верифициращия код.
::Да?::
::Говори капитан Мартин. Добре дошъл на Омага. Изчакай, идваме за теб.::
::Ако ми пратите координати, мога аз да дойда при вас.::
::Предпочитаме да не го правиш:: — рече Мартин. — ::Напоследък обините непрестанно сканират този участък. Най-добре да не привличаме вниманието им. Стой мирно.::
След около минута Иаред забеляза, че към него се приближават три скални отломъка.
::Виждам някакви скали да идват насам:: — съобщи той на Мартин. — ::Ще маневрирам, за да се отклоня от траекторията им.::
::Не го прави:: — предупреди го Мартин.
::Защо?::
::Защото мразя да гоня дивото:: — отвърна Мартин.
Иаред нареди на унитарда си да се фокусира върху приближаващите се скали и да даде максимално увеличение. Едва сега забеляза, че скалите имат крайници и че едната от тях тегли нещо, което прилича на буксирно въже. Скоро трите обекта доближиха колесницата и се разположиха в пространството около нея. Единият от тях застана непосредствено пред Иаред, докато другите два закачиха въжетата. Скалният отломък имаше приблизително човешки размери и полусферична форма и отблизо наподобяваше черупка на костенурка без отвор за главата. Четирите крайника, абсолютно симетрични, разполагаха с по две ставни съчленения и завършваха с плоски разширения със срещуположни израстъци. Долната част на скалата бе равна и покрита с петна, през средата й преминаваше черна линия, която подсказваше, че може да се отваря. Линия от петна имаше и в горния край и Иаред предположи, че това са фоточувствителни сензори.
::Не е каквото очакваше, нали, редник?:: — заговори скалата с гласа на Мартин.
::Съвсем не, сър:: — отвърна Иаред и направи кратък преглед на информационната база данни, касаеща разумните същества, които бяха настроени приятелски (или поне не проявяваха открита враждебност) спрямо хората, но не откри нищо, което дори отдалече да напомня за това същество. — ::Очаквах да ме посрещнат хора.::
::Ние сме хора, редник:: — възрази скалата и придружи думите си с весел импулс. — ::Доколкото си и ти.::
::Не ми приличате на хора:: — рече Иаред и веднага съжали за думите си.
::Разбира се, че не приличаме:: — съгласи се Мартин. — ::Защото не живеем в типична човешка среда. Ние сме адаптирани към средата, която обитаваме.::
::Къде живеете?:: — попита Иаред.
Мартин размаха един от крайниците си и отвърна:
::Тук. Пригодени сме за живот в космоса. Издръжливи на вакуум тела. Фоточувствително покритие за осигуряване на енергия.:: — Мартин посочи долния си край. — ::А тук имаме един орган, помещаващ модифицирани водорасли, които доставят кислорода и органичните вещества, от които се нуждаем. Можем да изкараме на открито седмици, да шпионираме и саботираме обините и те дори няма да се досетят, че сме тук. Непрестанно търсят кораби на Колониалните сили. Бас държа, че са страшно объркани.::
::И има защо.::
::Добре, Строс ми съобщи, че можем да потегляме. Готови сме да те изтеглим на буксир. Дръж се.:: — Иаред почувства рязко дръпване и после леки вибрации: кабелът се бе развил докрай и вече теглеше колесницата към пръстена. Трите скали се държаха на равни разстояния от него, маневрираха с миниатюрните реактивни двигатели в крайниците си.
::Така ли сте били родени?:: — попита Иаред.
::Не и аз:: — отвърна Мартин. — ::Този тип тела са създадени само преди три години. Всичко е ново. Трябваха им доброволци, за да ги изпитат. Разликите са твърде големи, за да преминат веднага към прехвърляне на съзнанието. Необходимо беше първо да се уверим, че хората могат да се адаптират към подобен начин на живот, без да си изгубят разсъдъка. Това тяло е почти напълно затворена система. Получавам кислород, хранителни вещества и влага от водораслите, които се хранят от отходните ми продукти. Не ям, нито пия нищо, което приемат хората. Не пикая като вас. Не знаеш колко е странно да не правиш неща, с които си свикнал. Като например пикаенето — нямаш представа колко дълбоко е загнездено в мозъците ни. В началото непрестанно мислиш за това. Но е просто един от проблемите, които трябваше да преодолеят, преди да преминат към серийно производство.::