Спалнята беше компактна, стаичката на Зоя щеше да е тясна за всеки, прехвърлил петгодишна възраст. Мъничкото легълце бе поставено плътно до стената, така солидно прикрепено, че не бе помръднало при трусовете — дори матракът бе останал. Книжки с рисунки, играчки и плюшени животни се носеха из въздуха. Нещо привлече вниманието на Иаред и той протегна ръка.
Бабар и Слончето. Феникс бе колонизирана, преди Колониалният съюз да преустанови приемането на колонисти от богати страни, и имаше голяма френска популация, от която бе произлязъл и Ботин. Бабар бе популярен детски герой на Феникс, заедно с Астерикс, Тинтин и Глупчо — спомени от детски свят на една планета, толкова отдалечена от Феникс, че никой вече не се сещаше за нея. Зоя никога не бе виждала слон на живо — космическите пътешествия все още бяха голяма рядкост, — но се влюби в Бабар малко след като Черил й подари книжката за четвъртия й рожден ден. След смъртта на Черил Зоя обяви Бабар за свой любимец и си го носеше навсякъде.
Спомни си как Зоя избухна в неудържим плач, когато я остави в апартамента на Хелън Грийн, докато се готвеше да отпътува за Феникс, където го очакваха няколко седмици напрегнати изпитания в завършващия етап на работата. Вече бе изпуснал совалката, но все пак успя да я успокои накрая, като й обеща Селесте за нейния Бабар. Тя го целуна за сбогом и отиде в стаята на Кей Грийн, за да си играят. А той забрави за Бабар и Селесте до деня, в който трябваше да се върне на Омага и Ковел. Още се чудеше какво обяснение да измисли за това, че се прибира с празни ръце, когато някой го дръпна настрани и му съобщи, че станция Ковел е атакувана, че всички на базата и в колонията са избити и че дъщеря му, неговото любимо момиченце, е напуснала този свят изплашена и сама, далече от единствения човек, който някога я е обичал.
Иаред продължи да стиска Бабар… и бариерите между неговото съзнание и спомените на Ботин рухнаха и го заляха вълни от мъка и гняв, сякаш бяха негови собствени. Ето това беше. Това бе събитието, което го бе накарало да поеме пътя на предателството — смъртта на дъщеря му, неговата Зоя-сладост-моя, неговата единствена радост. Безпомощен да се изолира, Иаред бе подложен на стихията от бушуващи чувства, която бликаше от душата на Ботин — от болезнения ужас да бъдеш спохождан отново и отново от видения за последните мигове на твоето мъртво дете, от неутешимата болка да стоиш на мястото, където е стояла тя, от безумното и безсилно желание да направиш нещо повече, отколкото само да скърбиш.
Потокът спомени продължи да го залива и той изстена. Спомените се преследваха из съзнанието му, твърде бързо, за да ги види в тяхната цялост и завършеност, за да може да ги разбере, едва докосваха мислите му, докато очертаваха пътя, по който бе поел Ботин. Иаред нямаше спомен за първия контакт с обините, само усещането за освобождаване, сякаш вземането на това решение го бе отървало от непрестанното присъствие на болката и гнева — но видя как Ботин сключва сделка с чуждоземците, как обещава срещу безопасно убежище своите познания за МозКом и изследванията в областта на съзнанието.
Все още му убягваха подробностите от научните разработки на Ботин, за да ги разбере, необходимо бе да разполага със знания и подготовка, каквато нямаше. Това, което ги заместваше, бе споменът от емоционалния опит, удоволствието да планира своята мнима смърт и да подготвя бягството си, болката от раздялата със Зоя, желанието да напусне човешкия свят и да започне работата си на друго място, да подготви отмъщението си.
На места в този котел от усещания и емоции, подобно на скъпоценни камъни, проблясваха и солидни спомени — информация, която се повтаряше в необятното поле на паметта, неща, които си припомняше от повече от една случка. Дори тогава някои факти оставаха да се мержелеят отвъд познаваемата част на съзнанието — увереността, че Зоя е ключът към предателството на Ботин, без да знае точно защо се е завъртял този ключ; усещането, че отговорът му се изплъзва всеки път, когато се опита да посегне към него, примамлив и недосегаем.
Опита да се съсредоточи върху онези спомени, които стърчаха непоклатимо, масивни и достижими. Съзнанието му описа кръг около един от тях — непознато място, обитавано от създания, които не говореха човешки езици.
Иаред вече знаеше къде се намира Ботин.
Вратата на апартамента се отмести и влезе Мартин.