::Дирак, трябва да тръгваме. Варли съобщи, че обините идват насам. Вероятно са поставили в станцията сигнални устройства. Глупаво от моя страна да ги пропусна.::
::Дай ми само минутка:: — помоли Иаред.
::Не разполагаме с минута:: — възрази Мартин.
::Добре:: — въздъхна Иаред и тръгна. Взе Бабар обаче.
::Моментът не е най-подходящият да прибираш сувенири:: — укори го Мартин.
::Млъквай. Да побързаме.:: — Той се стрелна по коридора, без да се обръща, за да провери дали Мартин го следва.
Уптал Чатърджи бе там, където го бяха оставили. Новото бе само корпусът на чуждоземния кораб, който бе запречил отвора в стената.
::Има и други изходи:: — подхвърли Иаред на Мартин, докато двамата се спотайваха зад трупа. Корабът продължаваше да стои отвън, но не предприемаше нищо; изглежда, все още не ги бяха забелязали.
::Знам, че има:: — тросна се Мартин. — ::Въпросът е ще можем ли да се доберем до някой от тях, преди да пристигнат още от тези типове. С един от тях бихме могли да се справим. Станат ли повече, ще си имаме ядове.::
::Къде е твоят отряд?::
::Идват насам:: — информира го Мартин. — ::Стараем се да напускаме пръстените колкото се може по-рядко.::
::Чудесна идея, само моментът да беше друг.::
::Този кораб не ми е познат. Прилича на нов тип патрулен катер. Дори не зная дали има оръжия. Ако няма, вероятно бихме могли да го разрушим дори с нашите пушки.::
Иаред обмисли предложението. Изведнъж сграбчи трупа на Чатърджи и го тласна през пробойната в стената.
::Дотук добре:: — рече Мартин, втренчил поглед в отдалечаващия се труп.
Изведнъж корпусът на кораба изригна в огньове и трупът бе разкъсан от няколко откоса. Крайниците му се завъртяха в различни посоки. Проектилите продължаваха да удрят в стената около отвора. Някои проникваха вътре и рикошираха в отсрещния коридор.
Иаред бе споходен от странно усещане, сякаш някой ровичка в ума му. Патрулният кораб промени едва забележимо позицията си.
::Наведи се!:: — извика Иаред на Мартин, но кой знае защо, посланието му не стигна до адресата. Иаред заби пети в пода, сграбчи туловището на Мартин и го тласна настрани в мига, когато от кораба долетя нов залп, който профуча в опасна близост до мястото, където се намираха.
Отвън блесна яркооранжево сияние и изведнъж патрулният кораб се наклони рязко на една страна. Втора ракета озари мрака на космоса, заби се в търбуха на кораба и го разцепи на две. Кой знае защо, Иаред си помисли, че гамеранците наистина бълват огън.
::… настана голяма веселба:: — говореше Мартин. — ::Сега ще трябва да се крием поне седмица или две, докато обините тършуват наоколо за онзи, който им е разрушил кораба. Направи живота ми интересен, редник. Хайде да изчезваме. Момчетата изстреляха насам ново въже. Да се махаме, преди да са цъфнали нови приятелчета.:: — Мартин доближи отвора. Промуши се през него и се насочи към буксирното въже, което се рееше на пет метра от тях. Иаред го последва и се вкопчи във въжето, сякаш от него му зависеше животът. С другата ръка стискаше Бабар…
Минаха три дни, преди обините да се откажат да ги търсят.
— Добре дошъл — посрещна го Уилсън. — Това Бабар ли е?
— Същият — каза Иаред, настанен в седалката на колесницата и притиснал Бабар към себе си.
— Ще ми кажеш ли защо си го взел.
— Разбира се.
— Има ли нещо общо с Ботин?
— Има всичко общо с Ботин — рече Иаред. — Хари, зная защо е станал предател. Зная всичко.
10.
Ден преди Иаред да се върне на станция Феникс, гушнал в прегръдките си Бабар, корабът на Специалните части „Орел“ пристигна в системата Нагано, за да разследва сигнал за помощ, пратен по мигнокуриер от мините в Кобе. „Орел“ изчезна безследно.
Иаред трябваше да докладва на полковник Робинс. Вместо това подмина с решителна крачка кабинета на Робинс и нахлу в канцеларията на генерал Матсън, преди секретарят да успее да го спре. Матсън вдигна глава.
— Вземи — рече Иаред и тикна Бабар в ръцете на изненадания генерал. — Сега вече зная защо те фраснах, кучи сине.
Матсън сведе поглед към плюшеното животинче.
— Нека позная — отвърна той. — Това е на Зоя Ботин. А ти си възвърна паметта.
— Поне достатъчно от нея — рече Иаред. — Толкова, колкото да си обясня кой е виновен за смъртта й.
— Странно. — Матсън поклати глава и сложи Бабар на бюрото. — Все си мислех, че рреите или обините са виновни за смъртта й.
— Не се правете на глупак, генерале — заяви Иаред. Матсън повдигна вежди. — Вие сте наредили на Ботин да дойде тук. Той е помолил да вземе дъщеря си. Вие сте му отказали. Ботин оставя дъщеря си на станцията и тя загива. Той смята, че вие сте виновен.