— Не съм, мътните ме взели! — ядоса се Иаред.
— О, че са те взели, е сигурно — повтори Кайнен и посочи монитора. — Моделът на съзнанието ти сега е почти идентичен с този на Ботин, преди да ни напусне. Има известни отклонения, разбира се, но те са незначителни. Що се отнася до намеренията и целите, ти имаш същия ум като на Чарлз Ботин.
— Но аз не се чувствам различен!
— Така ли? — Хари Уилсън го погледна от другия край на лабораторията.
Иаред понечи да отговори, но се отказа. Уилсън се захили.
— Чувстваш се, нали? Познавам по лицето ти. Дори Кайнен го усеща. По-агресивен си. Отговаряш по-бързо и невъздържано. Иаред Дирак бе кротък, дори потиснат човек. Някак простодушен, ако мога да се изразя така. Ти не си нито кротък, нито потиснат. И със сигурност не си простодушен. Помня добре Чарлз Ботин. Много повече приличаш на него, отколкото на Иаред Дирак.
— Но аз въобще не смятам, че се превръщам в предател — възрази Иаред.
— Естествено, че не смяташ — рече Кайнен. — Делиш с него едно съзнание, дори някои от спомените му. Но имаш собствен опит и въз основа на него гледаш на света. Същото е като при едноличните близнаци. Може генетичната им структура да е сходна, но животът, който водят, е различен. Чарлз Ботин е близнакът в ума ти. Но опитът си е само твой.
— Значи и вие вярвате, че ще стана лош. — Иаред поклати глава.
Кайнен повдигна рамене — по ррейския еквивалент. Иаред погледна Уилсън, който бе направил същото.
— Ти каза, че Чарли е започнал да става лош след смъртта на дъщеря си. Спомняш си я, помниш и мига, когато научи за смъртта й, но въпреки това не изпитваш усещането, че това ще те накара да измениш на човечеството, нали? Възнамеряваме да им предложим да те възстановят на неговата служба. Не знаем дали ще се съгласят, защото човекът, който е ръководил проекта, близо година е заговорничил против човечеството. Но не смятаме, че това е твой проблем.
— Разбира се, че е мой проблем — възрази Иаред. — Защото аз искам да открия Ботин. Не само за да помогна този въпрос да бъде приключен, а и защото държа да го върна.
— Защо? — попита Кайнен.
— Защото искам да го разбера. Искам да узная какво кара някой да постъпи по този начин. Какво ги кара да станат предатели — допълни Иаред.
— Ще останеш изненадан, когато узнаеш колко малко е необходимо — рече Кайнен. — Понякога дори нещо толкова дребно като проява на доброта от страна на врага. — Кайнен извърна глава и Иаред си напомни, че и той е в сходно положение. — Лейтенант Уилсън — каза Кайнен, все още извърнал лице. — Ще ни оставите ли за минутка насаме с редник Дирак? — Уилсън повдигна вежди, но не каза нищо и напусна лабораторията. Кайнен отново погледна Иаред и каза: — Искам да ти се извиня, Иаред. И да те предупредя.
Иаред се усмихна неуверено.
— Кайнен, не е необходимо да ми се извиняваш за нищо.
— Не е така. Моят страх бе причината да се появиш на бял свят. Ако бях достатъчно силен да издържа на мъченията, на които ме подложи лейтенант Сейгън, сега щях да съм мъртъв, човечеството нямаше да знае за готвещата се срещу него война, нито че Чарлз Ботин е още жив. Ако бях по-силен, нямаше да има причина да бъдеш създаден и роден, нито да ти натресат съзнание, което изцяло превзе ума ти, за добро или лошо. Но аз съм слаб и исках да живея, дори ако последното означаваше да съм затворник и предател. Както казват вашите колонисти: „такава е моята карма, трябва сам да си нося кръста“. Но освен това, редник, съвсем непреднамерено, аз съгреших спрямо теб — продължи Кайнен. — Може да се каже, че съм съпричастен за ужасното зло, което ти сториха. Непростимо е да се раждат войници с изкуствени мозъци както правите вие в Специалните части. Но дваж по-отвратително е да създадат някой като теб, който да носи съзнанието на друг човек. Това е нарушение на изконното право да бъдеш самият себе си.
— Не е толкова лошо, колкото си мислиш — подхвърли замислено Иаред.
— О, напротив, много по-лошо е дори. Ние, рреите, сме духовни и принципни същества. Реагираме на света съобразно всичко, в което вярваме. Сред нещата, които поставяме на най-висок пиедестал, е свещеното право за самоопределение на личността — вярата, че на всеки трябва да бъде позволено да взема сам решенията в живота. Във всеки случай — той поклати глава — всеки ррей има право на това. И ние, като останалите раси, не се интересуваме от нуждите и правата на чуждоземците, особено когато са наши врагове. Въпреки това правото на избор има огромно значение. Също както и независимостта. Когато за пръв път дойде при мен и Уилсън, ние ти дадохме право да решиш дали искаш да продължиш нататък. Спомняш ли си? — Иаред кимна. — Трябва да ти призная, че тогава го направих не само заради теб, но и заради себе си. Тъй като аз бях причината да бъдеш роден без право на избор, мое морално задължение бе да ти го осигуря. И когато избра как да продължиш — тогава за пръв път почувствах, че греховете ми са опростени. Не всичките, разбира се. Все още трябва да нося бремето на моята карма. Но някои. И за това искам да ти благодаря, редник.