— Няма защо — рече Иаред.
— А сега, относно моето предупреждение. Лейтенант Сейгън ме подложи на изтезания малко след като й попаднах в ръцете и накрая аз се пречупих и й разказах почти всичко, което искаше да узнае за плановете за нападение срещу човечеството. Но за едно нещо я излъгах. Казах й, че никога не съм се срещал с Чарлз Ботин.
— Срещал ли си го?
— Да — потвърди Кайнен. — Веднъж, когато дойде да разговаря с мен и с други ррейски учени за строежа на МозКома и за това как може да го адаптираме към ррейските мозъци. Невероятен човек. Страстен във всичко, а ние, рреите, сме чувствителни към страстта. Всеотдаен, целеустремен. И ужасно сърдит. — Кайнен се наведе към него. — Редник, зная, че го обясняваш със смъртта на дъщеря му, и донякъде е така. Но има и други причини, които го карат да се държи така. Гибелта на малката може би е катализаторът, който е накарал една отдавна залегнала идея да изкристализира в съзнанието му, а после да подхранва чувствата му. Ето така е станал предател.
— И коя е тази идея? — попита Иаред.
— Не зная — призна Кайнен. — Най-лесно е да предположим, че става въпрос за отмъщение. Но аз съм се срещал с този човек. Жаждата за мъст не е в негов стил. И ти трябва да го знаеш по-добре от мен. Нали притежаваш неговия ум.
— Нямам представа — призна Иаред.
— Какво пък, с времето може би всичко ще излезе наяве. Искам само да те предупредя — каквато и да е причината, той й се е отдал всецяло, напълно и докрай. Твърде късно е да бъде разубеден. Опасността за теб е, че ако се срещнеш с него, можеш да му повярваш и да започнеш да му симпатизираш. В края на краищата ти си конструиран, за да го разбираш. И Ботин ще те използва както може.
— Какво трябва да направя? — попита Иаред.
— Помни кой си — отвърна Кайнен. — Помни, че си различен от него. Помни, че винаги имаш право на избор.
— Ще го запомня — обеща Иаред.
— Надявам се да е така — рече Кайнен. — Редник, желая ти късмет. Можеш да си вървиш. Когато излезеш, помоли Уилсън да се върне. — Кайнен му обърна гръб и тръбна към другия край на лабораторията.
Иаред излезе и каза на чакащия отвън Уилсън:
— Ако искаш, влизай.
— Добре — каза Уилсън. — Надявам се разговорът ви да е бил ползотворен.
— Беше — потвърди Иаред. — Той е интересен екземпляр.
— Може и така да се каже — съгласи се Уилсън. — Знаеш ли, Дирак, той изпитва своего рода бащински чувства към теб.
— Подразбрах нещо такова. И това ми харесва. Макар че не прилича на бащата, който бих очаквал.
Уилсън се засмя.
— Животът е пълен с изненади, Дирак. Къде отиваш сега?
— Мисля, че ще ида да се срещна с внучката на Кайнен — отвърна Иаред.
„Буревестник“ задейства мигнодвига си шест часа преди Иаред да се прибере на станция Феникс и се премести в системата на едно мътнооранжево слънце, което, гледано от Земята, но само с много мощен телескоп, щеше да се намира в съзвездието Пергел. Корабът пътуваше натам, за да прибере останките на колониалния влекач „Хенди“, чиято черна кутия, пратена на Феникс с аварийна мигносонда, подсказваше, че някой съзнателно е повредил двигателите.
Но от „Буревестник“ не остана нито черна кутия, нито нищо.
Лейтенант Клауд вдигна глава от пръснатата на масичката колода карти и се засмя.
— Брей, пак ли ти бе?
— Здрасти, лейтенант — отвърна Иаред. — Отдавна не сме се виждали.
— Не е по моя вина. Кисна тук през цялото време. Ти къде се изгуби?
— Ходих да спасявам човечеството. Знаеш как е.
— Мръсна работа, но все някой трябва да я върши — съгласи се Клауд. — Радвам се, че си ти, а не аз. — Пресегна се с крак и придърпа един празен стол. — Що не поседнеш? След петнайсет минути ще ме викат за предстартова подготовка за поредния снабдителен курс, но дотогава има достатъчно време да те бия на карти.
— Винаги печеля — отвърна Иаред.
— Пак почна с твоите шегички, а?
— Всъщност идвам при теб тъкмо заради полета — каза Иаред. — Надявах се да ме вземеш с теб.
— С най-голямо удоволствие — отвърна Клауд, докато размесваше картите. — Прехвърли ми разрешителното за пътуване и ще продължим играта на борда. И без това през повечето време ще фучим на автопилот. Държат ме на кораба просто да могат да докладват, че има жертви, ако катастрофирам.