— Натикай си я в задника тая заповед — тросна се Иаред. — Нещо взе да ми писва да служа в тези ваши Специални части. Ще остана тук, докато не ми кажете къде искате да отида и с каква цел.
Сейгън въздъхна и каза на Клауд:
— Запомнете ми думите — ако се раздрънкате за това, което ще кажа сега, ще ви застрелям лично. От упор.
— Мадам — засмя се Клауд. — Винаги съм вярвал на всяка ваша думичка.
— Преди три часа „Червен ястреб“ бе унищожен от обини — продължи Сейгън. — Успял е да изстреля мигносонда, преди да го разрушат. Изгубихме още два кораба за последните няколко дни, просто изчезнаха. Обините са се опитали да сторят същото и с „Червен ястреб“, но по някаква причина са се провалили. Или сме извадили късмет — ако това може да се нарече късмет. Като се вземат предвид и другите четири кораба, изчезнали през миналия месец, става ясно, че обините се целят именно в Специалните части.
— Но защо? — попита Иаред.
— Нямаме представа. Генерал Сцилард реши, че не можем да чакаме и да губим повече кораби. Дирак, отиваме да си приберем Ботин. Потегляме след дванайсет часа.
— Това е безумие! — възкликна Иаред. — Единственото, което знаем, е, че е на Арист. А Арист е доста голяма луна. Освен това става въпрос за родната система на обините.
— Знаем къде е на Арист — каза Сейгън. — Имаме и план как да се промъкнем до него.
— И как?
— Виж, това не мога да ти кажа тук и сега. Край на дискусията, Дирак. Или идваш с мен, или си извън играта. До началото на операцията остават дванайсет часа. Изгубих доста време, докато те открия. Не ми губи още.
11.
„По дяволите, генерале — изруга мислено Джейн Сейгън, докато крачеше по коридора на «Хвърчило» към контролната зала на хангара. — Престани да се криеш от мен, нафукан нещастнико“. Беше се постарала да не праща мислите си в общия комуникационен канал на Специалните части. Заради близостта между мисленето и говоренето при спецвойниците нерядко се случваха ситуации от типа на „мисля на глас“. Но мисли от този род бе най-добре да запазиш за себе си.
Сейгън преследваше генерал Сцилард от момента, когато бе получила заповед да издири и върне самоотлъчилия се на Феникс Иаред Дирак. Заповедта бе придружена от уточнение, че Дирак отново е под нейно командване, и класифицирана информация, касаеща последните събития в живота на Дирак: пътуването му до Ковел, внезапно изплувалите спомени и факта, че матрицата на съзнанието му напоследък определено прилича на тази на Чарлз Ботин. Беше добавена освен това бележка от генерал Матсън до Сцилард, в която Матсън съветваше Сцилард да не връща Дирак на активна служба и предлагаше да остане под наблюдение поне докато не се уреди назряващата криза с обините.
Макар Сейгън да смяташе генерал Матсън за глупак, не можеше да не се съгласи, че този път е съвсем прав. Присъствието на Дирак във взвода от самото начало й действаше на нервите. Той беше отличен войник, но самата идея, че носи в себе си второ съзнание, което във всеки момент заплашва — подобно на недобре съхранявано ядрено гориво — да премине през някоя цепнатина и да зарази основното, с което да изложи на опасност операцията, я караше да е на тръни. Подобен провал можеше да доведе не само до неговата смърт. Сейгън дори бе изпитала облекчение, когато Дирак наистина превъртя — докато се разхождаше на станция Феникс. И едва когато Матсън ги отърва, като го взе отново под крилото си, си позволи да изпита към него нещо като съжаление и да признае, че той така и не бе успял да оправдае напълно подозренията й.
„Но това беше тогава“ — припомни си Сейгън. Сега Дирак отново бе с нея, при това показваше сериозни отклонения в душевното си равновесие. Беше използвала цялото си самообладание, за да не прибегне до сила, когато бе отказал да й се подчини в гробището на Феникс — още малко и щеше да го застреля със зашеметяващ заряд, както първия път, когато бе излязъл от релси. Ала вместо това се опита да е любезна и добронамерена, докато пътуваха със совалката към „Хвърчило“. Сцилард вече беше на борда и разговаряше с майор Крак, командира на полета. Генералът бе игнорирал предишните й опити да се свърже с него, но сега, когато и двамата бяха на един и същи кораб, тя бе твърдо решена да му се изпречва на пътя, докато не се съгласи да я изслуша. Стигна до металната стълба, преодоля я с няколко скока и отвори вратата на залата.
::Вие, разбира се, знаете, че идвам:: — каза. — ::Нали сте главнокомандващ Специалните части. Получавате сведения за местонахождението на всеки от нас.::
::Дори не ми се наложи да прибягвам до справочния регистър:: — отвърна Сцилард. — ::Достатъчно добре те познавам. Изобщо не се съмнявах, че ще цъфнеш тук веднага щом разбереш, че съм върнал Дирак под твое командване.:: — Сцилард завъртя креслото към нея и изпружи крака. — ::Доказателство за моята предвидливост е фактът, че помолих всички останали да напуснат помещението, за да разговаряме на четири очи. Така че можеш да започваш.::