Извън официалната информация — или по-точно липсата на такава — за връзките на обините с други раси имаше естествено и слухове, на които Колониалните сили не бяха склонни да се предоверяват, но не ги и пренебрегваха, заради широкото им разпространение сред останалите раси: според тези слухове обините не се били сдобили с разум по еволюционен път, а го получили наготово от друга раса. Колониалните сили отхвърлиха тези слухове, защото самата идея, че в една галактика на свирепа конкуренция някой би си направил труда и би похабил усилия, за да вдъхне искрица разум в главите на дялкащи камъни нискочели тъпанари, бе колкото нелепа, толкова и невъобразима. По-скоро на Колониалните сили бяха известни обратни случаи, при които полуразумни същества, на прага да прекрачат в границата на интелигентната вселена, са били изтребвани до крак само за да може да им бъде отнета изконната територия.
Ако обаче слуховете бяха верни, най-вероятният вдъхновител на обините трябваше да са консу, единствените същества в тази част на галактиката, които притежаваха достатъчно познания и технологични средства, за да се захванат с „вразумяване“ на цяла една раса, а също и философски мотив, тъй като, както бе добре известно, консу смятаха за своя мисия да извисяват всички останали разумни същества до състояние на съвършенство (тоест да ги изравнят със самите себе си). Проблемът с тази теория бе, че консуанските методи за сближаване със съвършенството обикновено включваха предизвикването на някоя нещастна раса да се бие с тях или насъскването на две раси една срещу друга, както бяха сторили например с хората и рреите при Битката за Корал. А дори и да създадяха разумна раса по изкуствен път, не беше изключено по-късно да я унищожат просто защото не отговаря не собствените им „възвишени“ представи за съвършенство. Всъщност тъкмо последното бе един от основните аргументи срещу идеята, че консу са създали разумни обини, тъй като обините не притежаваха почти никаква собствена култура, което само по себе си ги правеше уникални. Малкото ксенографски изследвания на тази раса, проведени от човешки и чуждоземни изследователи, стигаха до единното заключение, че ако се изключи техният беден и утилитарен език и определена степен на технически умения, обините не демонстрират какъвто и да било творчески заряд: никакви сведения за изкуство, достъпно за повечето разпространени в галактиката сетива, нито литература, религия или философия, поне такива, които да бъдат разпознати от ксенографите. Политическият живот бе в съвсем примитивен стадий, а липсата на обществена култура поставяше под съмнение твърдението, че са способни на общуване — нещо повече, дали въобще са способни на това? Иаред не беше специалист по консуанска култура, но все пак му се струваше малко вероятно същества, посветили се на търсене на съвършенството, да създадат раса, неспособна да прозре подобна идея. Ако обините бяха наистина изкуствено вразумени, това само потвърждаваше колко всемогъща е майката-природа, когато се захване с подобна задача.
Сферата от наноботи, която го заобикаляше, внезапно се разтвори. Той премигна, заслепен от ярката светлина, и се огледа да провери какво става с останалите членове на отряда. Почти веднага ги забеляза, маркирани върху зрителното му поле. Насочи се към капсулата. Сейгън вече го бе изпреварила. Иаред и останалите се групираха около нея, но не твърде близо, за да не си пречат, когато разтворят парашутите.
Иаред се ориентира към изследователската станция, която бе на няколко километра в южна посока, и настрои прозрачната лицева част на качулката на максимално увеличение, за да провери за подозрително раздвижване, което би могло да говори, че са ги засекли. Не забеляза нищо.
След броени секунди вече бяха на земята и с пъшкане и сумтене избутаха тежката капсула под дърветата и я покриха с клони и листа.
::Само да не забравим къде сме паркирали:: — пошегува се Сиборг.