Ботин спря да говори и се наведе над него.
— Но ти трябваше да знаеш, че има задна вратичка. Може би нямаше да се сетиш, че би могла да се използва като оръжие — аз се сетих едва когато пристигнах тук. Ако обаче съзнанието ми наистина надделява над твоето, рано или късно щеше да ти хрумне подобна идея. Какво всъщност знаеш за мен?
— А ти откъде разбра за мен? — отвърна с въпрос Иаред, решил да премине в атака. — Откъде знаеше, че спомените ти ще изплуват в съзнанието ми?
— А, това е една доста интересна история. — Ботин поклати глава, май захапваше примамката. — Когато решихме да превърнем задната вратичка в средство за атака, направих така, че кодът за употребата на оръжие да е същият като този за задната врата, защото това бе най-простото решение. По такъв начин получихме възможност да извършваме функционална проверка на всеки засечен МозКом.
Изключително полезно нещо по най-различни причини и не на последно място, тъй като можехме да определим с какъв брой войници си имаме работа в даден определен момент. Освен това получавахме нещо като моментна снимка на съзнанието на всеки отделен войник. Което също имаше своите предимства. Ето ти например. Наскоро си бил на станция Ковел, нали? — Иаред не отговори. — О, я стига! — Ботин го погледна раздразнено. — Зная, че си бил там. Престани да се държиш, сякаш ти измъквам държавни тайни.
— Да — отвърна Иаред. — Бях на Ковел.
— Благодаря — засмя се Ботин. — Ние знаем, че на Омага има колониални войници, които от време на време се промъкват на станцията — монтирали сме специални устройства, които сканират за задната вратичка. Но те никога не се задействат. Каквото и да представляват тези ваши пратеници там, МозКомите им притежават различна конструкция от обичайната. — Ботин го наблюдаваше внимателно, за да проследи реакцията му, но Иаред запази спокойствие. Ботин продължи: — Ти обаче задейства алармата, защото МозКомът ти е от вида, над който съм работил. По-късно поисках да ми пратят моментната снимка на съзнанието ти и както можеш да предположиш, бях удивен. Разглеждал съм доста подобни снимки на своето съзнание, често съм го използвал за различни експерименти. Казах на обините, че се интересувам от теб. И без това от известно време събираме войници от Специалните части, така че не беше никак трудно да те открият. Всъщност трябваше да те приберат още на Ковел.
— Те се опитаха да ме убият там.
— Съжалявам. Дори обините понякога се поддават на емоциите си. След онзи случай ги предупредих първо да сканират, а след това да стрелят.
— Благодаря — рече Иаред. — Голямо успокоение за моя боен другар, когото застреляха днес в главата.
— Сарказъм! — Ботин повдигна вежди. — Ето нещо, което си наследил от мен. Както ти казах, понякога се поддават на вълнението. Бях ги предупредил да са нащрек, особено след като един от войниците носи моето съзнание. Въпрос на време бе да се ориентираш по-бързо от останалите в обстановката. Мога да си представя на какви неща са те учили в Специалните части. И тъй, очаквахме, че ще се появите на повърхността и то по възможно най-незабележим начин. Ние също имаме свои способи за проследяване. Веднага щом първата група, заедно с теб, се приземи, ви изключихме МозКомите.
Иаред си спомни за онези, които нямаха късмет и изпопадаха на земята.
— Можеше да оставиш поне да се приземят всички, мръснико! А не да ги оставиш абсолютно беззащитни, след като си им блокирал мозъците!
— Не чак толкова беззащитни — възрази Ботин. — Вярно, че не можеха да използват оръжията си, но имаха ножове и бойни умения. Блокирането на МозКома кара повечето от вас да изпаднат в шок, но малка част все пак са способни да действат. Ти например, макар че по очевидни причини си по-подготвен от останалите. Щом притежаваш спомените ми, значи знаеш какво е да не си свързан с останалите непрекъснато. Както и да е, шестима на повърхността ми бяха напълно достатъчни. Всъщност се интересувах единствено от теб.