— В това няма никакъв смисъл — рече Иаред.
— И защо да няма? — попита Ботин. — Кое му е предимството на собственото аз? Кажи ми! Притежават ли го обините? Не. Те нямат изкуство, Дирак. Нямат музика, нито литература, живопис. Те схващат идеята за изкуство интелектуално, но няма никакъв начин да го възприемат. Единственият способ да общуват е като си съобщават факти: къде отиват, какво има отвъд хълма, колко души трябва да убият. Те дори не могат да лъжат. Нямат морални задръжки срещу това, всъщност нямат никакви морални задръжки. За тях да формулират лъжа е равносилно за нас да левитираме или да придвижим обект с помощта на телекинеза. Нашите мозъци не са устроени за това, техните пък — за друго. Всеки лъже. Всеки, който притежава съзнание, който има представа за собствено аз. Но не и те. Те са съвършени.
— Съвършени? Разумни животни, които дори не съзнават, че съществуват?
— Те наистина са съвършени — упорстваше Ботин. — Те не лъжат. Сътрудничат си перфектно, в йерархията на своето общество. Справят се с еднаква лекота с всякакви предизвикателства, нямат разногласия. Може дори да се каже, че са морални, тъй като представата им за морал е абсолютна и непоклатима. Не са суетни, нито амбициозни. Те всички са хермафродити и обменят генетична информация помежду си така, както ние се здрависваме. Освен това не познават страха.
— Няма същество, което да не се страхува — възрази Иаред. — Дори лишените от съзнание.
— Не — рече Ботин. — Всяко същество притежава инстинкт за самосъхранение. Прилича на страх, но не е същото. Страхът не е желание да се избегне смъртта или болката. Страхът се корени в знанието, че съществува опасност да изчезне това, което познаваш като собствено аз. Страхът е екзистенциален. А обините си нямат и представа от екзистенциалност. Точно затова никога не се предават. Затова не вземат пленници. И затова Колониалният съюз се бои от тях. Защото никой не може да ги накара да се страхуват. Какво невероятно преимущество! Ако някога ми поставят за задача да създам нов тип човешки воини, ще предложа да бъдат лишени от съзнание.
Иаред потрепери. Ботин не пропусна да го забележи.
— Стегни се, Дирак. Нима ще вземеш да твърдиш, че съзнанието ти е донесло щастие? Още повече като се има предвид с каква цел си бил създаден. Да приемеш спомени от един чужд живот. Да стреляш по хора и чуждоземни същества, които Колониалният съюз определи за цели. Ти не си нищо повече от оръжие с его. Ще си по-добър без егото.
— Глупости — ядоса се Иаред.
Ботин се усмихна.
— Какво пък, напълно те разбирам. Честно казано, аз също не бих се лишил доброволно от собственото си аз. И тъй като двамата с теб имаме много сходни черти, нищо чудно, че мислим по един и същи начин.
— Щом обините са съвършени, не разбирам защо имат нужда от теб.
— Защото естествено те не се смятат за съвършени. Те знаят, че са лишени от съзнание, и докато в индивидуален план не го намират за особено важно, като за вид за тях това е от огромно значение. Те са се запознали с разработките ми върху съзнанието — и най-вече с изследванията за прехвърляне на съзнание, но също и с ранните ми проучвания за неговия запис и съхраняване. И искат от мен това, което смятат, че мога да им дам. Много го искат.
— И ти дари ли ги със съзнание?
— Още не. — Ботин поклати глава. — Но съм близо до успеха. Достатъчно близо, за да го искат още повече.
— „Да го искат“ — повтори Иаред. — Силно чувство за същества, които са лишени от разум.
— Знаеш ли какво означава думата „обин“? На езика на обините, когато не става въпрос за тях, като същества?
— Не.
— Означава „лишени“ — каза Ботин и наклони глава. — Не го ли намираш за интересно? При повечето разумни раси, ако се разровиш достатъчно назад в произхода на собственото им название, ще откриеш, че означава „хора“. Защото всяка разумна раса, която започва съществуванието си на своя малък свят, е дълбоко убедена, че е в центъра на вселената. Не и обините обаче. Те са знаели от самото начало какво представляват и думата, която са избрали, за да ги описва, подсказва, че са разбирали, че им липсва нещо, което останалите разумни същества притежават. Те са били лишени от съзнание. Това е може би единственото описателно съществително, което имат. Освен може би Обинур, което се превежда като „домът на лишените“. Всичко останало е само суха фактология. Като Арист, което пък значи „трета луна“. Но да се върнем на „обин“. Представи си същества, които са се нарекли на своя най-голям недостатък. Все едно ние да се кръстим „арогантност“.