- Приближи ни до лодката - нареди той на кормчията.
Денят се очертаваше да стане още по-хубав - лодка, която може да продаде. Дори щеше да сподели част от парите с екипажа.
Траулерът смени курса и старият двигател запърпори задъхано.
Зумбана направи гримаса. Лодчицата бе доста очукана и явно беше поправяна с подръчни средства. Дори от двайсет метра личеше, че тук таме е прогнила.
- Някой сигурно я е изхвърлил - обади се един от хората му.
- Може да има нещо вътре - каза Зумбана. - Приближи ни още до нея.
Кормчията изпълни заповедта и траулерът се люшна към разпадащата се лодка. Чукнаха я леко и един от моряците скочи вътре. Зумбана му хвърли въже, с което да привърже лодката към траулера и двата съда се изравниха един до друг.
От мястото си Зумбана виждаше само празна посуда и купчини парцали, нищо ценно, но щом морякът отметна едно проядено одеало, всякакви мисли за изгода се изпариха от главата на капитана.
Под одеалото откриха млада жена и две момчета - мъртви. Телата им бяха вкочанени, лицата - покрити с рани от слънцето. Дрехите им бяха в същия вид като останалите парцали на борда, а на рамото на жената се виждаше окървавена превръзка. Когато огледаха по- внимателно труповете, забелязаха рани по китките и глезените - явно приживе са били връзвани.
Зумбана се прекръсти.
- Трябва да оставим тази лодка в морето - каза един моряк.
- Лош знак е това промърмори друг.
- Не, няма да ги оставим. Трябва да почитаме мъртвите - заяви Зумбана. - Особено когато са толкова млади.
Мъжете го изгледаха недоволно, но изпълниха заповедта. Пристегнаха въжето, за да могат да извлачат лодката, и кормчията обърна траулера към брега.
Зумбана застана на кърмата, за да наглежда малкия плавателен съд. Наблюдаваше ту хоризонта, ту лодката. Чудеше се кои ли са мъртъвците вътре. Откъде ли бяха дошли? От каква опасност бяха избягали, само за да загинат в океана? Толкова млади! Толкова крехки!
Лодката също беше загадка. Близо до ръба ѝ като че ли някога е пишело име, но вече не се разчиташе. Зумбана се тревожеше дали лодката няма да потъне, преди ла стигнат до пристанището. За разлика от младите си мъртви пътници, тя изглеждаше древна. Всъщност, беше като дошла от друга епоха.
1 Лодка (суахили) - Бел. пр.
4
Март, 2014 г.
Индийския океан
Синкава светкавица озари хоризонта с начупената си чиния. За няколко мига сивкавия мрак, в който се сливаха морето и небето, се разпръсна. Кърт Остин се взря навън от задната част иа един хеликоптер „Сикорски Джейхоук”. Проливният дъжд се лееше безмилостно. Турбуленцията здраво тресеше машината, а под нея се надигаха десетметрови вълни, които мощният вятър сякаш хвърляше отгоре им.
Светкавицата се скри, а Кърт зърна за миг отражението си в стъклотoл Наближаваше четиресет, със сребриста коса и можеше да мине за хубав на подходящо осветление със силната си челюст и остър син поглед. Но подобно камион, използван за работа, а не за показ, по лицето му личаха и годините, и изминатите километри.
Бръчиците около очите му бяха по-дълбоки от на повечето мъже на неговата възраст. По лицето му личаха стари белези от юмручни боеве, катастрофи и други премеждия. Това беше лице на мъж, готов на всичко, решителен и непоклатим. Мъж, който продължаваше там, където дори и машините спираха.
Той настисна бутона за връзка с пилота и погледна напред към приятеля си Джо Дзавала, седнал на мястото на помощник-пилота.
- Нещо?
- Нищо - отвърна Джо.
Кърт и Джо работеха за Националнта агенция за морско и подводно дело, която беше на пряко подчинение на американското правителство и сс занимаваше с морски проучвания и съхраняване на морското наследство. Но точно в момента бяха част от набързо събран спасителен екип, който издирваше няколко загубили се из ужасната буря плавателни съда.
Докато летяха, по радиото припукваше статичен шум, сменян от време на време от скорострелни размени на реплики между Южноафриканската брегова охрана и спасителната група.
- „Сапфир 2“, каква с позицията ви?
- Тук е „Сапфир 2”, имаме контакт с „Безкраен път”. Носи се безпосочно, но изглежда цял. Виждат се четирима души от екипажа. На позиция сме да спуснем кошницата.