— Само не мога да разбера защо го е решила на своя глава — продължи да упорства Сестра Сесилия.
Сестра Улиция сви рамене. За разлика от другите две, тя като че ли бе по-спокойна, щом наближиха Каска.
— Може просто да се е озовала близо до части на Императорския орден и да е искала да ги избегне. И затова се е махнала от района възможно най-бързо. Мислила е с главата си — това е. Нали и бездруго знаеше, че трябва да дойдем тук. Може би й се е отворила възможност и тя я е използвала. В предпазливостта й няма нищо лошо — напротив. Така или иначе, планирахме да тръгнем към Каска. Не вярвам да е намислила някоя необмислена постъпка.
— Дано. — Сестра Сесилия изглеждаше разочарована, че няма върху кого да си излее гнева.
Продължиха да яздят в мълчание почти час, докато не стана съвсем ясно, че придвижването в тъмнината може да коства не само счупен крак на някой кон, но и безопасността на самите Сестри. Според Калан заветната цел на пътуването им си оставаше все толкова далеч. На фона на голото поле разстоянията бяха далеч по-големи, отколкото изглеждаха. Обекти, които на пръв поглед се струваха на човек едва на няколко километра, всъщност се оказваха отдалечени на дни път. Въпреки нетърпението си да се срещнат с Тови и да пристигнат в Каска Сестрите бяха уморени и решиха, че е време да спрат за нощуване.
Сестра Улиция слезе от седлото и подаде повода на Калан.
— Оправи бивака. Гладни сме.
— Да, Сестро — сведе глава Калан.
Незабавно спъна всички коне, за да не се отдалечават, после отиде при товарните мулета, за да разтовари багажа. Беше смъртно уморена, но знаеше, че има още доста часове, преди да има възможност да поспи. Трябваше да стъкми бивака, да сготви, да нахрани и напои конете, а също и да ги вчеше.
Сестра Улиция стисна Армина за ръката и я придърпа към себе си.
— Докато се оправим тук, ти иди да пообиколиш района. Трябва да разберем дали е било муле или нещо друго.
Сестра Армина кимна и веднага се отдалечи пеш в мрака. Сестра Сесилия изпрати с поглед Сестра Армина, която бързо изчезна в нощта.
— Наистина ли смяташ, че е муле?
Сестра Улиция я изгледа мрачно.
— Ако е муле, се придвижва с нашето темпо. Ако някой ни следи, Армина ще разбере.
Калан извади завивките, за да седнат Сестрите на меко върху голата земя. После понечи да вземе тенджера, за да започне приготвянето на вечерята.
— Тази вечер без огън — предупреди я Сестра Улиция. Калан я изгледа.
— Тогава какво да приготвя за вечеря, Сестро?
— Имаме сухари и сушено месо. И малко ядки. — Загледа се в нощта. — Няма да палим огън насред полето — вижда се отвсякъде. Извади само един от малките фенери.
Калан нямаше представа какво толкова притеснява Сестрите. Подаде фенера на Армина. Сестрата го запали с щракване на пръстите си и го сложи на земята пред себе си и Сестра Улиция. Пак не се виждаше достатъчно, че да може Калан да разопакова багажа спокойно, но все бе по-добре от нищо.
Беше се случвало на бивака им да попаднат патрулиращи войници. Сестрите не се стряскаха особено от такива неочаквани срещи — просто се справяха с препятствието с лекота и без капка милост.
При подобни сблъсъци Сестрите внимаваха да не оставят живи свидетели, които да се измъкнат, за да не достигне до войската някаква информация за тях. Калан допускаше, че подобни рапорти биха довели до тръгването на многобройни отряди от разярени мъже подире им. Не че Сестрите се страхуваха от това — просто бяха тръгнали да вършат работа и не искаха да губят излишно време.
Сега най-важната им задача бе да се доберат до Тови и последната кутия и те даваха всичко от себе си, за да я свършат колкото се може по-скоро. Калан едва ли не остана изненадана, че още не бяха успели да открият Тови — особено при положение, че явно в момента за Сестрите нямаше нищо по-важно и ценно от техните три кутии.
Само дето не бяха техни, а на Господаря Рал. Сестрите ги бяха откраднали от двореца на Ричард Рал.
Веднъж в бързината попаднаха на доста многобройна част на Императорския орден. Сестрите бързаха да си продължат по пътя, но онези се бяха разположили напряко. Сестрите изчакаха да се стъмни и минаха през спящия бивак. Всеки път, когато някой от войниците ги видеше, една от Сестрите хвърляше безмълвно заклинание, което поваляше човека на място, без гък. Сестрите убиваха всички по пътя си без никакви угризения. Придвижваха се през бивака безшумно, без страх, самоуверено. Онази нощ Калан преброи доста жертви. Сестрите ги тъпчеха като мравки.