Но от този случай бе минало доста време; оттогава не бяха срещали военни части. Армията на Императорския орден бе изостанала далече назад и от известно време не бе на дневен ред като проблем. Но това не означаваше, че не ги дебнат други опасности. Така че Сестрите бяха доста изнервени. За нула време бяха готови да се превърнат на истински усойници.
Доста време след като Сестра Армина се върна от безплодната си обиколка и трите Сестри вечеряха, Калан все още имаше задължения. Едва когато приключи с всичко, й бе позволено също да хапне. Тъкмо разресваше конете, когато й се стори, че чува стъпки по каменистия терен. Звукът я изтръгна от мислите й за войниците. Ръката й с гребена увисна.
Погледна през рамо и с изненада видя на ръба на осветения от фенера кръг да стои слабичко момиче с къса тъмна коса.
Единствената светлина освен мимолетното надничане на луната между облаците идваше от мъждукащия фенер на Сестрите, така че не се виждаше много добре, но Калан беше сигурна, че бледите очи на младата жена гледат точно в нея.
Беше съвсем ясно, че тя вижда Калан.
— Моля ви… — пророни тя. Калан вдигна пръст пред устните си, за да не би Сестрите да ги чуят. Също като онзи мъж в странноприемницата, това момиче виждаше Калан и я помнеше. Калан бе удивена и в същото време се боеше, че с непознатата ще се случи същото, което сполетя и ханджията.
— Моля ви — повтори момичето, този път по-тихо, — бихте ли ми дали нещо за ядене. Умирам от глад.
Калан хвърли поглед към Сестрите. Те бяха увлечени в разговор, затова тя бръкна в торбата до краката си и извади парче сушено еленско. Пак вдигна пръст на устните си и подаде месото на момичето. Тя кимна и не издаде нито звук. Пое месото жадно в две ръце и моментално отхапа от него.
— Върви си — прошепна й Калан, — изчезвай, преди да са те усетили. Бързай!
Момичето погледна Калан, после леко встрани и се облещи. Долната й челюст увисна.
— Виж ти, виж — чу се страховит глас иззад гърба на Калан. — Май малкото муле е дошло да краде от храната ни.
— Моля ви, тя беше гладна — проплака Калан с надеждата да потуши гнева на Сестра Улиция, преди да се е разпалил. — Помоли за нещо за хапване. Не го е откраднала. Дадох й от моята дажба, не съм докосвала вашето.
Другите две Сестри застанаха до Улиция и трите заприличаха на същински хищници. Сестра Армина вдигна фенера, за да виждат по-добре.
И трите имаха вид, все едно се канят да оглозгат детето до кокал.
— Сигурно ни е чакала да заспим — продължи Сестра Улиция и се надвеси към малката, — за да се промъкне и да ни пререже гърлата.
Очите на уплашената млада жена заблестяха на светлината, щом се вдигнаха да ги погледнат.
— Не съм ви дебнала. Бях гладна. Просто се надявах да се добия с нещо за хапване. Помолих, не съм откраднала.
Жената напомни на Калан на малкото момиченце в странноприемница „Бялото конче“, което тя обеща да закриля — детето, което Сестра Улиция уби жестоко. Вечер, преди Калан да заспи, ужасният спомен продължаваше да я преследва. Неизпълненото обещание прогаряше болезнена рана в душата й. Дори момичето да не бе запомнило думите на Калан достатъчно дълго, че да останат в съзнанието й, тя ненавиждаше факта, че е обещала нещо и не го е спазила.
Това момиче обаче беше по-голямо, малко по-височко. По очите й Калан разбра, че тя осъзнава истинските размери на заплахата. Явно разбираше за какво става въпрос. Зрелостта тепърва щеше да се разстеле върху хоризонта на нейния живот.
Сестра Армина най-неочаквано я зашлеви, при което тя се завъртя и падна на земята. Сестрата скочи отгоре й. Момичето покри главата си с ръце, като в същото време се опита да се извини, задето бе помолила за храна. Сестра Армина продължи да я налага, като същевременно дереше яростно дрехите й.
Щом Сестрата се изправи, в ръката й блесна нож, който Калан не разпозна. Размаха го на светлината, после го хвърли в краката на Сестра Улиция.
— Вижте какво намерих. Както предположи и ти, сигурно е възнамерявала да ни изчака да заспим и да ни нападне.
— Не съм искала да ви навредя! — извика момичето, щом Сестра Улиция вдигна дъбовата си пръчка. Калан знаеше прекрасно какво предстои и се хвърли да прикрие с тялото си момичето, да я защити. Пръчката на Сестра Улиция се стовари върху нейния гръб, точно там, където я бе уцелила и предишния път. Малката трепна, щом пръчката изтрака в кост. Калан изпищя от болка. С всички сили тя изтика младата жена встрани от Сестрите, като се стараеше да я предпази да не я наранят.
— Оставете я! — изкрещя Калан. — Та тя е още дете. Едно гладно дете — това е всичко! Не може да ви направи нищо!