Изпаднала в паника, малката се вкопчи във врата на Калан с клечестите си ръчички, все едно той беше единственият корен на ръба на скала. Ако в този миг Калан имаше силата да убие Сестрите, би го направила. Тя обаче можа само да препречи пътя им към нещастното създание; знаеше, че опита ли се да им се опълчи, те ще си отмъстят подобаващо и тогава няма да е от никаква полза на детето. Затова направи каквото й позволяваше ситуацията.
Сестра Улиция й нанесе още един удар в плешката. Калан стисна зъби, за да посрещне болката. Пръчката забарабани яростно по гърба й.
— Пусни хлапачката! — крещеше Сестра Улиция, докато налагаше Калан.
Момичето трепереше от ужас.
— Спокойно — успя да пророни Калан, щом си пое дъх. — Няма да им позволя да ти сторят нищо. Обещавам.
Момичето успя да прошепне в ухото й едно „благодаря“.
Въпреки отчаяното си желание да защити невинното дете Калан също толкова отчаяно се стараеше и да запази връзката си с този свят. Момичето знаеше, че Калан съществува. Виждаше я, чуваше я, помнеше я. Калан се нуждаеше именно от тази нишка, за да се завърне по нея обратно в света на хората.
Сестра Улиция пристъпи напред и нанесе още по-силен удар по гърба на Калан. Калан съзнаваше опасността за себе си, но нямаше да допусне да причинят на това дете същото, което сториха на предишното. Малката не бе направила нищо, с което да заслужи онова, което й крояха.
— Как смееш…?
— Ако искате да убиете някого — изкрещя Калан в лицето на Сестра Улиция, — убийте мен, но нея не я закачайте. Тя не представлява заплаха за вас.
Сестра Улиция би го направила с удоволствие, така че продължи да я налага усърдно като обезумяла. Болката започваше да замъглява съзнанието на Калан, но тя нямаше да се мръдне и нямаше да позволи на Сестрата да удари момичето.
Девойката се криеше зад по-едрата от нея Калан и крещеше не от страх пред онова, което биха могли да й сторят Сестрите, а от мъка от това, което причиняваха на Калан. Пръчката изпращя потресаващо, щом намери черепа на Калан. Този удар едва не я запрати в несвяст на земята. Но тя продължаваше да закриля момичето с тялото си. Кръвта полепна по косата й и потече на струйки по бузите й.
При следващия удар пръчката се счупи в гърба на Калан. по-голямото парче изхвръкна някъде в тъмното. Сестра Улиция се спря задъхана, обезумяла от ярост, стиснала безполезната дръжка. Калан очакваше, че ще я убие, но всъщност вече й беше все едно. Нямаше накъде да бяга. Пред нея нямаше бъдеще. След като не можеше да се пребори за живота на едно невинно младо момиче, значи животът й няма никакъв смисъл.
— Улиция — прошепна Армина и стисна другата за ръката. — Тя вижда Калан. Също като оня мъж в странноприемницата.
Сестра Улиция се облещи срещу посестримата си, явно удивена от думите й. Сестра Армина повдигна вежда.
— Трябва да разберем какво става.
Сестра Сесилия, която не бе чула думите на Армина, пристъпи към Калан с разкривено от ярост лице.
— Как смееш да се опълчваш на една Сестра? Ще одерем жива тая пикла и ще те принудим да гледаш, та да ти е за урок.
— Сестра ли? — попита момичето. — Вие сте Сестри?
Над нощта се спусна непоносима тишина. Светът на Калаи се въртеше бясно. При всеки следващ дъх имаше чувството, че в ребрата й се забиват ножове. По лицето й се стичаха сълзи от болката. Не можеше да престане да трепери, но продължаваше да стои пред момичето.
Сестра Улиция захвърли парчето пръчка, което продължаваше да стиска в ръката си.
— Сестри сме. Е, и? — попита подозрително тя.
— Тови ми заръча да се оглеждам за вас. Макар че вие не ми приличате много на нейни сестри.
Всички млъкнаха.
— Тови ли каза? — попита предпазливо Сестра Улиция. Малката кимна. Погледна иззад рамото на Калан.
— Една такава по-възрастна. Едра, по-едра от всички вас, та затова не ми прилича много на ваша сестра. Но ми заръча да отида да потърся сестрите й. Спомена, че сте три и че с вас пътува още една жена.
— И защо момиче като теб се е съгласило да изпълни желанието на Тови?
Девойчето отметна назад тъмната си коса. Поколеба се, но все пак отговори на въпроса й.
— Тя държи дядо ми в плен. Каза, че ако не изпълня желанието й, ще го убие.
Улиция се усмихна така, както Калан си представяше, че би се усмихнала една змия — ако змиите можеха да се усмихват.
— Виж ти, виж. Май ще излезе, че наистина познаваш Тови. И къде е тя?
Калан се надигна на една ръка. Момичето посочи напред.
— Ей там. На едно място със стари книги. Накара ме да й покажа къде се пазят книгите. Искаше да ви заведа при нея.
Сестра Улиция погледна другите две Сестри.
— Сигурно вече е намерила центъра на Каска.